Христо Силянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Цариград]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[История]]
Ред 18:
| повлиян =
| повлиял = }}
| още = {{Депутат-България|21о=1|22о=1}}
}}
'''Христо Иванов Силянов''' е [[България|български]] [[революция|революционер]], [[поет]], [[историк]] и [[мемоарист]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като документира дейността ѝ в най-известния си труд „[[Освободителните борби на Македония]]“ (2 тома, 1934 и 1943). Силянов е член на масонска ложа.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref> След [[Деветоюнски преврат|преврата на 9 юни 1923]] се присъединява към [[Демократически сговор|Демократическия сговор]] и два мандата е избиран за депутат.<ref name="ls">[https://literaturensviat.com/?p=116994 Христо Силянов, Литературен свят]</ref> Използва псевдоними като '''Рушкин'''<ref>Съобщение от ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, 11 август 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 313.</ref>, '''Ружкин''', '''Иже Глаголев''', '''Пирински''', '''Сирак''', '''Спектатор''', '''R''' и '''Rouge'''.<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.45, 78, 84, 86, 90, 108</ref>▼
▲'''Христо Иванов Силянов''' е [[България|български]] [[революция|революционер]], [[поет]], [[историк]] и [[мемоарист]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като документира дейността ѝ в най-известния си труд „[[Освободителните борби на Македония]]“ (2 тома, 1934 и 1943). Силянов е член на масонска ложа.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref> Използва псевдоними като '''Рушкин'''<ref>Съобщение от ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, 11 август 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 313.</ref>, '''Ружкин''', '''Иже Глаголев''', '''Пирински''', '''Сирак''', '''Спектатор''', '''R''' и '''Rouge'''.<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.45, 78, 84, 86, 90, 108</ref>
== Биография ==
Роден е в [[Цариград]] на 24 (или 28) май 1880 година в семейството на Иван Силянов от [[Охрид]], а майка му е гъркиня. Баща му умира, докато е малък и Христо е отгледан от чичо му.<ref name="ЕПК2 253">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 253 |url= |accessdate=}}</ref> Учи в Цариград и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в [[Битолска българска гимназия|Битолската българска гимназия]], в която става член на ВМОРО под влиянието на учителя в гимназията [[Дамян Груев]]. Работи като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където от 1899 до 1900 г. е член на [[Прилепски революционен район|окръжния революционен комитет]]. След 1900 учителства в [[Лерин]], а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на [[Марко Лерински]]. Участва в каналите по пренос на оръжие от [[Гърция]] за [[Костурско]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_10.html]</ref>. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 3 – 4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] на 28 юни 1903 г.
[[Файл:Hristo Silyanov, Sofia Malinovska-Silyanova, Todor Dobrinovich, Anton Strashimirov, Stafka Strashimirova, Mihail Gerdzhikov, Peyo Yavorov, 1904.jpg|ляво|мини|250п|От ляво надясно: Христо Силянов, София Малиновска-Силянова, [[Тодор Добринович]], [[Антон Страшимиров]], Стефка Страшимирова, [[Михаил Герджиков]], [[Пейо Яворов]], 1904 г.]]
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е заместник-войвода, заедно с [[Иван Варналиев]], в терористичната чета на [[Михаил Герджиков]] и взима участие в боевете за освобождаване на [[Царево|Василико]] и [[Ахтопол]].<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a7.html Силянов, Христо. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г., Издателство Хемус, 1934, София, стр. 247.]</ref> До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.
Ред 43:
{{цитат|Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско – за сърцето на западното българско царство на великия Самуил.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}
След войните се установява в [[София]], където развива [[журналистика|журналистическа]] и [[публицистика|публицистична]] дейност. Заедно с [[Коста Списаревски]] и [[Коста Тодоров]] редактира списание „[[Сила (1918 – 1924)|Сила]]“. В периода 1931 – 1932 г. е председател на [[Дружество на столичните журналисти|Дружеството на столичните журналисти]]. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г.
Умира на 26 септември 1939 г. в [[София]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.</ref>. При погребението му реч държи [[Димитър Талев]]<ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр.616</ref>. Синът му [[Евгений Силянов]] (1907 – 1997) е изтъкнат български дипломат.<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=148 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref>
| |||