Кърджалиево: Разлика между версии

| население = 22832073

| население-година = 20012011

'''Кърджалиево''', '''Кърджа̀лево<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.143</ref>''' или '''Кърджалар''' ({{lang|el|Άδενδρο}}, ''Адендро'', [[катаревуса]] ''Άδενδρον'', ''Адендрон'', до 1927 година ''Κιρτζιλάρ'', ''Кирдзалар''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170665 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κιρτζιλάρ -- Άδενδρον]</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Илиджиево (дем)|Илиджиево]] (Халкидона), област [[Централна Македония]] с 22832073 жители (20012011).<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://dimos-chalkidonos.gr/%CE%AC%CE%B4%CE%B5%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF/ | заглавие = Άδενδρο | достъп_дата = 8 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δήμος Χαλκηδόνας | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

В XIX век Кърджалиево е село в Солунска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Кърджалиево (Кърджаларъ)'' брои 250 жители българи и 35 цигани.<ref>{{МЕС|141}}</ref> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Кърджалево'' (Kirdjalevo) има 320 жители българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.</ref> Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref> В края на XIX век в селото се заселват малко власи.<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας"/>

След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия и Тракия. В 1928 година Кърджалиево е представено като смесено местно-бежанско село със 143 бежански семейства и 562 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>