Кърджалиево
Кърджалиево, Кърджа̀лево[1] или Кърджалар (на гръцки: Άδενδρο, Адендро, катаревуса Άδενδρον, Адендрон, до 1927 година Κιρτζιλάρ, Кирдзалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2073 жители (2011).[3]
|
Кърджалиево Άδενδρο |
|
|---|---|
| — село — | |
 Гарата в Кърджалиево (1891 – 1894). Фото Пол Зепджи |
|
  Кърджалиево  Кърджалиево |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 2073 души (2011) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Солунското поле, на 35 километра западно от Солун.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Кърджалиево е село в Солунска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърджалиево (Кърджаларъ) брои 250 жители българи и 35 цигани.[4] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърджалево (Kirdjalevo) има 320 жители българи екзархисти.[6] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[7] В края на XIX век в селото се заселват малко власи.[3]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кирдзилар (Κιρτζιλάρ) е славяногласно село в Кулакийската епископия със 165 жители (90 мъже и 75 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище и детска градина с 30 ученици (20 мъже и 10 жени) и 1 учител.[8]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия и Тракия. В 1928 година Кърджалиево е представено като смесено местно-бежанско село със 143 бежански семейства и 562 жители бежанци.[9] През Втората световна война селото е търговски център заради гарата си.[3]
На 9 септември 2007 година е открита новата гара на Кърджалиево, разположена северно от жилищната зона.[3]
В 2001 година селото има 2283 жители, а в 2011 - 2073.[3]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Кърджалиево
Никифор Психлудис (р. 1958), гръцки духовник
ЛитератураРедактиране
- Σύλλογος Αδενδριωτών Θεσσαλονίκης, "Αδενδριώτες", Θεσσαλονίκη 1990.
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.143
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κιρτζιλάρ -- Άδενδρον
- ↑ а б в г д Άδενδρο. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928