Петър Стоянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Личност
Sasha Liv (беседа | приноси)
Исторически факти
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 39:
На [[2 ноември]] [[1996]] г. е избран официално за [[президент на Република България]] с 2 502 517 гласа или 59,73% в екип с [[Тодор Кавалджиев]] за [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]].
 
Полага клетва като президент на републиката на [[19 януари]] [[1997]] г. Встъпва в длъжност на [[22 януари]] [[1997]] г. Той е първият български държавен глава след 1971Втората годинасветовна война, който не е бил член на комунистическата партия.
 
==== Мандат ====
Още в началото на своя мандат Петър Стоянов се сблъсква с най-драматичната криза в новата историятаистория на България. Повече от месец, десетки хиляди протестират срещу управлението на БСП. След подаването на оставка от социалистическия премиер – Жан Виденов, новиятпредседателят държавенна главаБСП, отказваГеорги даПърванов дадеи мандатопределеният за съставяненов министър-председател, Николай Добрев, идват при държавния глава със състава на новоновия правителствокабинет на БСП. иТъй като в 37то Народно събрания БСП има абсолютно мнозинство, с което да гласува новия кабинет на свиканиябившата Комунистическа партия, Президентът Стоянов отказва да предложи кабинета на БСП в парламента и в същия ден, на 4 февруари 1997 г. свиква Консултативен съвет за национална сигурност, с представители на всички политически сили. Именно по време на този Консултативен съвет БСП са принудени да се откажат от мандата си за съставяне на нов кабинет и така с решаващата роля на новоизбрания държавен глава се слага край на политическата криза. Президентът Стоянов назначава служебен кабинет начело с тогавашния кмет на София, избран от СДС, Стефан Софиянски и насрочва нови парламентарни избори, спечелени по-късно от СДССъюза на демократичните сили.
 
По времеискане на мандатапрезидента наСтоянов, Петърназначеният Стояновот [[България]]него служебен кабинет подава официално молба за членство на България в [[НАТО]]. иСъщо така, Петър Стоянов играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на [[Русия]] икатегорично подкрепя Алианса.
Оригиналът на „[[История славянобългарска]]“ е върнат в манастирската библиотека на [[Зографския манастир]] на 12 януари 1998 г. по негово решение. <ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/1998/01/17/242586_bulgariia_vurna_paisievata_istoriia_v_aton/ България върна Паисиевата „История“ в Атон], capital.bg, 17 януари 1998 г.</ref>
 
Междувременно се разбира и че в Гърция се води дело за [[кражба]] с оглед [[юрисдикция]]та на [[Света Гора]], въпреки че духовно е под опеката на [[вселенски патриарх|вселенския патриарх]] [[Вартоломей I]].<ref name="mediapool">[http://www.mediapool.bg/kak-ds-otkradna-paisievata-istoriya-slavyanobalgarska-ot-zografskiya-manastir-news198259.html Как ДС открадна Паисиевата „История Славянобългарска“ от Зографския манастир], mediapool.bg, 11 октомври 2012 г.</ref>
 
По време на мандата на Петър Стоянов [[България]] подава официално молба за членство в [[НАТО]] и играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на [[Русия]] и подкрепя Алианса.
 
България започва активни преговори за присъединяване към [[Европейския съюз]], които са ключови за последващото приемане на страната.
Line 57 ⟶ 53:
 
По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с [[електронен подпис]]. Петър Стоянов е член на [[Интернет общество - България]], от 21 юли 2000 г.
 
Оригиналът на „[[История славянобългарска]]“ е върнат в манастирската библиотека на [[Зографския манастир]] на 12 януари 1998 г. по негово решение. <ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/1998/01/17/242586_bulgariia_vurna_paisievata_istoriia_v_aton/ България върна Паисиевата „История“ в Атон], capital.bg, 17 януари 1998 г.</ref>
 
<br />
 
=== Кандидатура за втори президентски мандат, 2001 г. и провал ===
Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от [[Георги Първанов]], въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.
{{Предизборни социологически изследвания за президентски избори 2001}}
По време на телевизионен дебат с участието на [[Богомил Бонев]] Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Водещият [[Иво Инджев]] я прочита в ефир. В разгара на споровете репликата на другия водещ на диспута [[Светла Петрова]] е „така рискувате, най-големият победител от диспута да е Георги Първанов“, който не участва заради среща с избирателите. ДействиятаПопулярното мнение е, че действията на Стоянов действително отблъскват много от гласоподавателите и с умереното си поведение Първанов печели гласовете на колебаещите се. Всъщност, по време на кампанията Петър Стоянов не получава пълната подкрепа от нито една политическа партия. ДПС (партията на българските етнически турци) категорично подкрепя кандидата на бившата Комунистическа партия, Георги Първанов, независимо от репресиите, на които са подложени българските турци от БКП по време на т.нар. "Възродителен процес".
 
Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от партиите [[СДС]], но в хода на кампанията избирателите са разколебани от двусмислени изказвания на лидери и говорители на Съюза на демократичните сили Въпреки очакванията, че [[НДСВ]], нокоето помалко преди това е спечелило парламентарните избори с абсолютно мнозинство, ще подкрепи Стоянов, това не се случва. По време на втория тур лидерът на движението и тогавашен премиер [[Симеон Сакскобургготски]] обявява, че няма да гласува, като се мотивира с желанието да спести на държавата разходите за необходимото пътуване до с. [[Баня (град)|Баня]], където е адресно регистриран. Впоследствие все пак получава удостоверение за гласуване в друго населено място и упражняватова правоторазколебава синеговите напоследователи вот един час преди края на изборнияи денизбиратели.
 
Така Петър Стоянов губи изборите за втори президентски мандат и това слага началото на края на Съюза на демократичните сили, подкрепян с много надежди и очаквания след падането на комунизма в България.
{{Президентски избори в България (2001)}}
 
=== След 2001 г. ===
През 2004 г. Стоянов е назначен от председателстващия [[ОССЕ]] български външен министър [[Соломон Паси]] за негов специален пратеник за уреждане на конфликта в [[Приднестровие]]то.
 
Петър Стоянов е водач на листите на ОДС за [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] на 25 юни 2005 г. в Пловдив и [[Смолян]] и е избран за депутат. От [[1 октомври]] [[2005]] г. е председател на [[СДС]], като на [[22 май]] [[2007]] г., след поражението на партията на [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|изборите за Европейски парламент]] подава оставка. Остава депутат в парламента до 14 септември 2007 г., когато по негова молба Народното събрание гласува да бъдат прекратени правомощията му като народен представител.<ref>Гергана Мишева, [http://dnes.dir.bg/2007/09/14/news2102962.html Изненада: Петър Стоянов заряза депутатството], dnes.dir.bg, 14 септември 2007.</ref>