Османска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Бунтове и нов възход (1566 – 1683): см. формат |
|||
Ред 142:
По това време, европейските държави започват да полагат усилия за овладяване на османския контрол над традиционните търговски пътища по суша между [[Източна Азия]] и [[Западна Европа]], които започват с [[Път на коприната|Пътя на коприната]]. С помощта на новите географски открития, западноевропейските държави започват да заобикалят османския търговски монопол, създавайки свои собствени морски пътища към Азия. Откриването от португалците на нос [[Добра надежда]] през 1488 г. предизвиква поредица от османско-португалски морски войни в Индийския океан през целия XVI век. От икономическа гледна точка, огромният приток на испанско сребро от Новия свят води до рязко обезценяване на валутата на Османската империя и висока [[инфлация]]. Това предизвиква сериозни негативни последици на всички нива на османското общество.
Териториалното разширение на [[Руско царство|Московска Русия]] при [[Иван IV]] (1533 – 1584) към [[Волга]] и Каспийския регион, за сметка на [[Астраханско ханство|Астраханското ханство]], нарушава и северните търговски пътища. Амбициозният план на [[Соколлу Мехмед паша|Мехмед паша]], велик везир при султан Селим II, за прокопаване на канал между Дон и Волга (започнат през юни 1569 г.), съчетано с атака над [[Астрахан]], се проваля и канала е изоставен с настъпването на зимата. От този момент нататък, империята приема стратегията за използване на Кримския хаганат като защита срещу Русия
[[Файл:Mehmed III.jpg|мини|Армиите на [[Мехмед III]] превземат [[Егер]] през 1596 г. и побеждават [[хабсбург]]ските и [[Трансилвания|трансилванските]] сили в [[битка при Керестеш|битката при Керестеш]], която е част от [[Дългата война|Дългата война (1591 – 1606)]], завършила с [[Житваторогски мирен договор|мирния договор от Житваторок]].]]
|