Османска империя: Разлика между версии

За разлика от това, границата с [[Хабсбург]]ите се запазва сравнително стабилна, и по нея се провеждат само сравнително малки битки за притежанието на отделни крепости. Патовата ситуация е причинена от подсилването на защитата на Хабсбургите{{hrf|Itzkowitz|1980|71}} и отразява естествените географски ограничения: в епохата преди Индустриалната революция, [[Виена]] бележи най-отдалечената точка, до която османската армия може да достигне от Константинопол в периода на една кампания от ранна пролет до края на есенния сезон. Тя също така отразява трудностите, които изпитва империята от необходимостта да поддържа два отделни фронта: един срещу австрийците, и друг срещу съперничещата ислямска държава на [[Сафавиди]]те в [[Персия]].

 

 

[[Файл:IV. Murat.jpg|мини|[[Мурад IV]] превзема повторно [[Багдад]] от [[Сафавиди]]те през 1638 г.]]

XVII век обаче, се оказва не само време на стагнация и упадък за османската държава, но също и ключов период, през който нейните структури започват да се адаптират към вътрешния и външния натиск и към новите реалности. [[Султанат на жените|Султанатът на жените]] (1648 – 1656) е период, в който едни от най-важните решения в държавата се вземат от жените Султанки. Това не е безпрецедентно явление в историята на държавата. Основателка на „Султанатът на жените“ е кадъната на Султан Сюлейман, Хюррем Султан, под чието влияние Султанът взима доста важни решения. След нея ролята взима дъщеря ѝ Михримах. Като наследница на тази политика също се утвърждава [[Нурбану Султан|Нурбану]], жена на Селим II. Нурбану е описана от венецианския дипломат Андреа Джирити като „жена с изключителна доброта, смелост и мъдрост“, макар че тя „препъва някои, докато награждава други“ Другите две Султанки, които са извоювали мястото си в този период са Макпейкер Кьосем Султан и Сафийе Султан, които затварят вратата на „Султанатът на жените“ Хюррем, Михримах, Нурбану, Кьосем и Сафийе остават в историята като 5-те най-влиятелни жени в Османската империя.<ref>Leslie P. Peirce, ''The imperial harem: women and sovereignty in the Ottoman Empire'' and ''Morality tales: law and gender in the Ottoman court of Aintab''.</ref>

 

 

 

 

Съюзът на [[Свещена лига (1684)|Свещената лига]] опитва да се възползва от поражението на турците при Виена и по този начин, след петнадесетгодишна изтощителна война, се достига до [[Карловацки конгрес (1698-1699)|мирния договор от Сремски Карловци]] (сключен на 26 януари 1699 г.), който слага край на Голямата турска война.<ref>Lord Kinross, ''The Ottoman Centuries'', стр. 357.</ref> Договорът оформя новото разпределение на силите в Централна и Източна Европа. За пръв път от началото на експанзията си в Европа, Османската империя отстъпва контрола над значими европейски територии (много от тях за постоянно), включително Османска Унгария{{hrf|Itzkowitz|1980|84}}. Империята е достигнала върха на способностите си ефективно да извършва експанзионистична политика спрямо европейските си съперници и оттук нататък е принудена да приеме предимно отбранителна стратегия в Европа.

 

 

=== Застой и реформи (1683 – 1827) ===

 

Окупацията на Цариград и Смирна води до създаването на „Турско национално движение“, което под ръководството на [[Кемал Ататюрк]] печели [[Турска война за независимост|Турската война за независимост]] (1919 – 1922 г.). Султанската власт е отменена на 1 ноември 1922 г. и последният султан [[Мехмед VI]] напуска страната на 17 ноември 1922 г. На 29 октомври 1923 г., Великото Народно събрание на Турция обявява създаването на [[Турция|Република Турция]]. Халифатът е премахнат на 3 март 1924 г.

 

== Държавно устройство ==

 

Османската империя има турски произход и се основава на исляма, но още от установяването ѝ тя представлява хетерогенна смесица на етнически групи и религиозни изповедания. Османците определят етническата принадлежност на населението единствено според изповеданието и признава законово религиозни общности ([[миллет]]и). Мюсюлманите (правоверните) са привилегирован миллет, независимо от народността (турска, кюрдска или арабска). Не-мюсюлманите са неверници (каури, гяури) и втора категория поданици, като има [[Рум миллет|православен миллет]], арменски миллет и т.н. които се ползват с общностна автономия. Миллетите имат право да отварят собствени училища, религиозни учреждения и съдилища според обичайното им право<ref name="LC"/>.

 

=== Административно деление ===

Административното деление на Османската империя се основава на военното администриране, но и с участие на гражданското управление. Административното деление на империята не обхваща териториите на различните [[Васални държави на Османската империя|васални държави]], влизащи в състава на страната. В разцвета си Османската империя има 29 провинции.

 

{{Основна|Османска армия}}

[[Файл:Turkish guns 1750-1800.jpg|мини|260px|Турски огнестрелни оръжия от XVIII век с петле, около 1750 – 1800 г.]]