Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

По време на периода 1941-1944г като командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирана във [[Вардарска Македония]] полковник , а от 1943г генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943г укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи , така и (от септември 1943г) офицери и войници от италианската армия , след подписването на [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] и обявяване на война от Италия на Германия , който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия , така и не научава за него и българското правителсвто до 9 септември 1944г{{hrf|Иван Маринов ,списание Истоически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}.

На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов - генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.{{hrf|Недев|2007|680}}, където първия партиен и държавен ръкводител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]]. Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950 г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950 г.

От 1963 г. до смъртта си през 1979 г.е председател на [[Военноисторическо научно дружество|Военноисторическото научно дружество]].