Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов - генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.{{hrf|Недев|2007|680}}, където първия партиен и държавен ръкводител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]]. Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950 г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950 г.
През 1956-1979г е районен съветник в Районния народен съвет кв."Левски" - гр.София.
От 1963 г. до смъртта си през 1979 г.е председател на [[Военноисторическо научно дружество|Военноисторическото научно дружество]].
 
[[Файл:Маринов, Иван Крыстев.jpg|250п|мини| Генерал Иван Маринов през периода на водента 1944-1945г Отечествена война на България против Германия]]
 
== Награди ==