Васил Левски: Разлика между версии

През февруари 1868 г. се разболява тежко (възпаление в коремната област налагащо операция която оставя дълго незаздравяваща рана), лежи във военна болница, където е опериран или пък в частна квартира според други източници <ref>[https://www.dunavmost.com/novini/levski-5-godini-krie-karvyashta-rana www.dunavmost.com]</ref> .{{hrf|Добрев|2016}} През април напуска Легията, която в края на месеца окончателно е разтурена от сръбското правителство.<ref>Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., {{hrf|Бурмов|1952, с. |152.</ref>}} През май и юни 1868 е в [[Турну Мъгуреле]], където заедно с Васил Ганчев-Плевнелията се уговарят да организират малка чета и да минат в България. През юни се среща с Хаджи Димитър в Букурещ във връзка с подготвяната чета, но не одобрява организацията им и се връща в Сърбия – в град [[Зайчар]].<ref>Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., {{hrf|Бурмов|1952, с. |189.</ref>}} В края на юни и юли за кратко е в затвора в Зайчар. За този престой той пише в писмо до [[Данаил Попов|Данаил Хр. Попов]] през 1871 г.: "''...и аз на 68-мо [лето] бяха затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество''."{{hrf|Страшимиров|2014|40}} През това време преосмисля изминатия път. През август е в Букурещ, където също е арестуван за кратко от влашките власти, заради минаването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но е освободен по здравословни причини – незарасналата рана от операцията в Белград, излекувана по-късно от [[Неофит Калчев]] <ref>[http://www.desant.net/show-news/31292 www.desant.net]</ref> .{{hrf|Петров|2017}} По това време съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството:

В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. До декември 1868 г. живее в [[Букурещ]], където се свързва с [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]] и дейците на „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“. Към това време се отнася запознаването му с [[Христо Ботев]] и техният съвместен живот в една изоставена [[вятърна мелница]] край Букурещ. Единственият източник за съвместния живот на Левски и Ботев е цитирано от [[Захарий Стоянов|Захари Стоянов]] в писмо на Ботев до [[Киро Тулешков]], чийто оригинал липсва. Това, а и пълното отсъствие на името на Ботев в запазената кореспонденция на Левски, дават основание на някои историци като проф. [[Иван Стоянов (историк)|Иван Стоянов]] да твърдят, че вероятно те не са се срещали.<ref>{{hrf|Стоянов, И. Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски. С., 2000, с. |2012|38 – 44.</ref>}}