Луис Бунюел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 136:
[[Файл:S.Kragujevic, Gérard Philipe 1955.JPG|мини|ляво|175п|Жерар Филип (1922 – 1959)]]
 
В средата на 1950-те години Бунюел получава възможност отново да работи в три международни копродукции във Франция. Резултатът е наречен от британския критик [[Реймънд Дърнат]] „революционен триптих“, като всеки филм „открито или завоалирано изследва морала и тактиката на въоръжената революция срещу дясната диктатура“.{{hrf|Durgnat|1968|100}} За първия филм „[[Това се нарича зора]]“ (''„Cela s’appelle l’aurore“'', 1956) Бунюел и писателят [[патафизика|патафизик]] [[Жан Фери]] адаптират романа на [[Еманюел Роблес]], тъй като ангажираният за сценария [[Жан Жьоне]] не го написва, макар и да получава хонорар.{{hrf|Aranda|1976|100}} Вторият филм „[[Смъртта в тази градина]]“ (''„La Mort en ce jardin“'', 1956) е адаптиран от Бунюел и редовния му сътрудник Луис Алкориса по роман на белгийския писател [[Жозе-Андре Лакур]]. ПоследниятТретият филм е „[[Треска в Ел Пао]]“ (''„La Fièvre Monte à El Pao“'', 1959), станал последен за френската звезда [[Жерар Филип]], който умира от [[рак (болест)|рак]] в последните етапи от завършването му.{{hrf|Canby|1988}} По-късно Бунюел пояснява, че по това време е толкова притеснен финансово, че „приема всичко, което му се предлага, стига да не е унизително“.{{hrf|Hagopian|2014}}
 
През 1960 година, отново със сценариста Хюго Бътлър, Бунюел прави втория си англоезичен филм, американско-мексиканска копродукция, озаглавена „[[Момичето]]“ (''„The Young One“'') и базирана на разказ от писателя и бивш агент на ЦРУ [[Питър Матисън]]. Филмът е определян като „изненадващо безкомпромисно изследване на расизма и сексуалното желание, развито на отдалечен остров в Дълбокия Юг“{{hrf|Harvard Film Archive|2012}} и е описван от критика Ед Гонсалес като „достатъчно мръсен, за да накара да се изчервят „[[Бейби Дол]]“ на [[Елия Казан]] и „[[Хубавицата]]“ на [[Луи Мал]]“.{{hrf|Gonzalez|2014b}} Въпреки че филмът получава специална награда на Кинофестивала в Кан за погледа си към [[Расова дискриминация|расовата дискриминация]],{{hrf|Bentley|2008|151}} американската критика е изключително враждебна. Бунюел по-късно казва: „един вестник от Харлем дори писа, че трябва да бъда обесен с главата надолу на уличен стълб на Пето авеню... Създадох този филм с любов, но той нямаше шанс.“{{hrf|Rosenbaum|2014}}