Луис Бунюел: Разлика между версии

В средата на 1950-те години Бунюел получава възможност отново да работи в три международни копродукции във Франция. Резултатът е наречен от британския критик [[Реймънд Дърнат]] „революционен триптих“, като всеки филм „открито или завоалирано изследва морала и тактиката на въоръжената революция срещу дясната диктатура“.{{hrf|Durgnat|1968|100}} За първия филм „[[Това се нарича зора]]“ (''„Cela s’appelle l’aurore“'', 1956) Бунюел и писателят [[патафизика|патафизик]] [[Жан Фери]] адаптират романа на [[Еманюел Роблес]], тъй като ангажираният за сценария [[Жан Жьоне]] не го написва, макар и да получава хонорар.{{hrf|Aranda|1976|100}} Вторият филм „[[Смъртта в тази градина]]“ (''„La Mort en ce jardin“'', 1956) е адаптиран от Бунюел и редовния му сътрудник Луис Алкориса по роман на белгийския писател [[Жозе-Андре Лакур]]. ПоследниятТретият филм е „[[Треска в Ел Пао]]“ (''„La Fièvre Monte à El Pao“'', 1959), станал последен за френската звезда [[Жерар Филип]], който умира от [[рак (болест)|рак]] в последните етапи от завършването му.{{hrf|Canby|1988}} По-късно Бунюел пояснява, че по това време е толкова притеснен финансово, че „приема всичко, което му се предлага, стига да не е унизително“.{{hrf|Hagopian|2014}}