Луис Бунюел: Разлика между версии

През 1927 година Луис Бунюел влиза в конфликт с Епщайн, заради неодобрителното си отношение към [[Абел Ганс]], учител на Епщайн, и симпатиите си към [[Сюрреализъм|сюрреализма]].{{hrf|Taléns|1993|30}}{{hrf|De La Colina|1994|80}} По това време Бунюел започва да пише филмови рецензии за „[[Гасета Литерария]]“ и „[[Каие д'ар]]“,{{hrf|Taléns|1993|30}} а със Салвадор Дали публикуват в „Амикс де лес Артс“ поредица от есета за киното и театъра, в които обсъждат технически въпроси, като сегментирането, монтажа и „фотогеничността“.{{hrf|Dalí|1998|}} Във връзка със сътрудничеството си с „Гасета Литерария“ Бунюел участва в създаването на първия киноклуб в Мадрид и става негов пръв председател.{{hrf|Gómez Mesa|1978|52 – 58}} ЗаденоЗаедно с известния писател [[Рамон Гомес де ла Серна]] работи по сценарий за първия си филм с работно заглавие ''„Los caprichos“'', който така и не е заснет.{{hrf|Taléns|1993|30 – 31}}

През 1929 година Бунюел създава заедно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутния „[[Андалуското куче]]“ (''„Un chien andalou“''). Филмът, финансиран от майката на Бунюел,{{hrf|brain-juice.com|2012}} се състои от поредица шокиращи образи с [[фройд]]истки характер{{hrf|Mansfield|2000|36}} – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. „Андалуското куче“ е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на сюрреалистите{{hrf|Richardson|2006|27}} и пордължавапродължава да бъде излъчван често в киноклубовете и в наши дни.{{hrf|Mathijs|2011|}}

Обявен от Салвадор Дали за целенасочена атака срещу католицизма, „Златният век“ предизвиква скандал, по-голям от този с „Андалуското куче“.{{hrf|Fanés|2007|171}} Една от първите прожекции е нападната от членове на крайнодесните организации [[Младежи патриоти]] и Антиеврейска младежка група, които заливат екрана с мастило и вандализират съседната художествена галерия, унищожавайки ценни сюрреалистични картини.{{hrf|Kyrou|1963|30}}{{hrf|Scheib|2012}}{{hrf|Gubern|2012|51}} Филмът е забранен от парижката полиция „в името на обществения ред“.{{hrf|Instituto Cervantes|2001|62}} Дьо Ноай са заплашени с отлъчване от Католическата църква заради светотатствената финална сцена, свързваща визуално [[Иисус Христос]] с текстовете на [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|маркиз Дьо Сад]], и през 1934 година решават да изтеглят от обращениеобръщение всички копия – филмът не е показван отново до 1979 година след тяхната смърт,{{hrf|Laufer|2012}} с изключение на едно копие, нелегално пренесено в [[Англия]] и използвано за частни прожекции.{{hrf|Lim|2006|7}} Скандалът със „Златния век“ е толкова голям, че премиерата на друг филм, финансиран от Дьо Ноай – „[[Кръвта на поета]]“ на [[Жан Кокто]], е отложена с две години,{{hrf|Burke|2005|114}} а Шарл дьо Ноай е принуден да напусне Парижкия жокей клуб.{{hrf|Teitelbaum|2010|102}}

През 1946 година Дениз Тюал, вдовицата на изпълнителя на главната роля в „Андалуското куче“ [[Пиер Бачев]],{{hrf|Pallister|1997|93}} предлага на Бунюел заедно да адаптират пиесата на Лорка „[[Домът на Бернарда Алба]]“, по която да заснемат филм във Франция.{{hrf|Camacho|2001|83}} Още преди двамата да заминат за Европа обаче се оказва, че ще бъде трудно да получат [[Авторско право|правата]] за пиесата от семейството на Лорка.{{hrf|Bazin|1982|21}} По това време Бунюел и Тюал се намират в [[Мексико (град)|Мексико]], където се обръщат към продуцента Оскар Дансихерс за финансова помощ.{{hrf|Camacho|2001|83}} Дансихерс ръководи собствена продуцентска компания, която помага на американски филмови студиастудия при снимки в Мексико, но след войната губи контактите си с Холивуд, тъй като в периода на [[маккартизъм|маккартизма]] е включен в [[Маккартизъм#Черни списъци|черните списъци]] като комунист.{{hrf|Schreiber|2008|73}} Макар че не е ентусиазиран за филма по Лорка, той има желание да работи с Бунюел и го убеждава да направи един филм за него.{{hrf|Бунюел|2010|230}}

През 1966 година с Бунюел се свързват братята Робер и Реймон Хаким, египетско-френски продуценти, специализирали се в еротични филми, режисирани от водещи кинорежисьори,{{hrf|Bernard|2005|40}} които му възлагат филмовата адаптация на романа на [[Жозеф Кесел]] „Дневна красавица“ – предизвикала скандал при публикуването си през 1928 година книга за заможна млада жена, водеща двоен живот като проститутка.{{hrf|Boucharenc|2004|184}} Бунюел не харесва особено романа на Кесел, оприличавайки го на [[сапунена опера]],{{hrf|Durieux|2014}} но приема предизивикателствотопредизвикателството, по думите му, защото му се вижда интересно да се опита да „превърне нещо, което не харесва, в нещо което му харесва“.{{hrf|Levy|2014}} Двамата с Кариер се заемат с ентусиазъм да интервюират жени от мадридските публични домове.{{hrf|Landazuri|2014}} Бунюел е недоволен и от избора за главната роля във филма на 22-годишната [[Катрин Деньов]], наложен му от продуцентите и нейния любовник, режисьора [[Франсоа Трюфо]].{{hrf|Silver|2014}} В резултат на това и двамата остават недоволни от съвместната си работа, като Деньов казва: „Смятах, че показват повече от мен, отколкото бяха казали. Имаше моменти, в които се чувствах напълно използвана. Бях много нещастна.“,{{hrf|Anderson|2014}} а Бунюел се подиграва на превземките ѝ на снимачната площадка.{{hrf|Zohn|2014}}