Умаяди: Разлика между версии

Омаядите са [[сунити]], произхождащи от [[араби|арабското племе]] [[курейши]] от [[Мека]]. При тяхното управление [[Арабски халифат|Арабският халифат]] достига най-голямото териториално разширение в историята си през периода [[720]] – [[750]] г. След бунт държавата е завзета от [[Абасиди]]те (750 – 1258), а [[Абд ал-Рахман I|оцелелите ОмеядиОмаяди]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|се отправят на запад]], където основават [[Кордобски емират|Кордобския емират]].

С възкачването на курейша [[Халиф Усман|Усман ибн Афан]] като трети ''Предводител на правоверните,'' родствените му омаяди получават достъп до важни постове, което среща недоволството на [[Бану Хашим|хашемитите]]. През [[639]] г. омеядскиятомаядският първенец и защитник на [[Мека]] [[Муавия I ибн Абу Суфиян|Муавия ибн Суфян]] става управител на бившата [[римска провинция]] [[Арабско завоюване на Сирия|Палестина]], а след смъртта на [[Абу Убайда]] [[Сирия (римска провинция)|и на Сирия]]. През този период Халифатът [[Арабско завоюване на Персия|вече е покорил]] [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]] и обект на арабската военно-политическа експанзия става [[Византия|Византийската империя]]. Енергичният Муавия показва особено усърдие в тази насока и изгражда опитна армия по [[римска империя|римски образец]] от [[Сирийска православна църква|сирийски християни]]. През 655 г. управителят на Сирия взема дейно участие в подготовката и победата на арабския флот в [[Битка на Мачтите|Битката на Мачтите]], която отваря [[Средиземноморие]]то за [[Ислям]]а.

На [[20 юни]] [[656]] халиф Усман е убит и за негов наследник е обявен [[Али ибн Аби Талиб|имам Али]]. Изборът е оспорен от Муавия и избухва първата мюсюлманска гражданска война между [[шиити]] и сунити, т.нар. ''[[Фитна]]''. Въпреки успехите на Али на бойното поле омаядът ловко подвежда чрез съдебен арбитраж четвъртия халиф да отстъпи от военно решение, с което основоположника на шиизма губи подкрепата на много от емирите си. Изоставилите Али са наречени [[хариджити]] и на [[26 януари]] [[661]] един от тях – ''Абд ал-Рахман'', убива имам Али в [[Наджаф|Куфа]]. Това окончателно отваря пътя на Муавия към халифата и той установява столицата на ОмеядскатаОмаядската [[теокрация]] в сирийското си седалище [[Дамаск]].

Халифатът преминава в младши клон на ОмеядитеОмаядите, този на [[Маруан I ибн ал-Хакам|Марванидите]], които [[Арабско завоюване на Египет|завоюват Египет от Византия]]. [[Абдул-Малик ибн Маруан]] и четирите му наследили го сина възстановяват [[Арабско завоюване на Армения|контрола над Армения]], налагат арабския език като официален в Халифата, секат монети и строят места за поклонение, сред които [[Омаядска джамия (Дамаск)|ОмеядскатаОаеядската джамия]], [[Масджид ал-Набауи|Джамията на Пророка]] и [[Купол на Скалата|Купола на Скалата]]. През 717 г. пълководците на [[Сюлейман ибн Абдул-Малик]] са победени от [[Първа българска държава|българския]] [[Кан (титла)|кан]] [[Тервел]] [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|пред стените на Константинопол]]. Това пренасочва арабското внимание към Западното Средиземноморие и през този период Халифатът приключва с [[Вестготско кралство|Визиготското кралство]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|и завоюва]] [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]]. През този период Омаядите проникват в [[Трансоксиана]] [[Ислямски нашествия в Индия|и Индия]]. Въпреки, че арабите-мюсюлмани се ползват с привелигирован статус в сравнение с другите мюсюлмани, [[Умар ибн Абдул-Азиз]] е запомнен като уважаван и готов на компромис халиф. Той обръща внимание на проблема, породен от верската толерантност в халифата – религиозните ритуали на евреи, християни, зороастрияни се практикуват, но са обложени със сериозен данък, което е важен приход за хазната на халифа. Обръщането на немюсюлмани към исляма става доста популярно сред [[персийци]]те, но нерядко е възпрепятствано с този финансов довод, и това се възприема като дискриминация.

Отслабената централна власт на Омаядите събужда старите им врагове – хашемити, шиити и персийски мюсюлмани. След [[декрет]]а от 741, забраняващ на немюсюлмани да заемат държавни постове към противниците на Омаядите се добавят още представители. Те се обединяват под разветия от [[Абас ибн Абд ал-Муталиб|наследниците на Абас]] черен флаг на Праведния халифат – сунити и шиити срещу хегемонията на Бану Умая. Абасидската революция преминава през няколко фази в [[Хорезъм]] и [[Месопотамия]], дн. [[Иран]] и [[Ирак]], които са белязани с неминуемото отстъпление на Омаядите, [[Битка при Велики Заб (750)|решително победени при река Заб]]. Те губят столицата си Дамаск сравнително рано, а към края на конфликта осемдесет от тях са подмамени, пленени и екзекутирани в [[Яфо]]. [[Абасиди]]те разрушават гробниците на всички омеядскиомаядски халифи, освен тази на Умар ибн Абдул-Азиз.