|
== Омаядски халифат ==
{{основна|Омаядски халифат}}
=== Вътрешна и външна политика ===
Способностите на Муавия правят представителите на рода му Предводители на правоверните за близо век. Преките му наследници [[Язид I ибн Муавия|Язид]] и [[Муавия II ибн Язид|Муавия II]] консолидират вътрешната си власт с политика на мирно съжителство с християнското население на халифата, един от които е [[Йоан Дамаскин]]. Едновременно с това е продължена арабската експанзия за сметка предимно на Византийската империя, като са завладени [[Родос]] и [[Крит]], основан е [[Кайруан]], а [[Константинопол]] е подложен на [[Обсада на Константинопол (674)|първата от серия обсади]]. Неуспехът на обсадата предизвиква християнско въстание на [[Миафизитство|мардаитите]] срещу арабската власт в [[Киликия]]. Сключеният мир с Византия позволява овладяването на [[Кабул]], [[Бухара]] и [[Самарканд]]. Смъртта на Муавия I през 680 г. е последвана от нова гражданска война – Втора Фитна за Халифата. Омаядските войски обсаждат въстаналата [[Мека]], при което в пожар е тежко повреден храмът [[Кааба]]. [[Битка при Кербала|При Кербала]] омаядите-сунити побеждават алианите-шиити в особено кървава и паметна битка. Тези две светотатства са повод Омаядската династия да е често заклеймявана от мюсюлманските теолози и историци.
== Родословно дърво ==
Халифатът преминава в младши клон на Омаядите, този на [[Маруан I ибн ал-Хакам|Марванидите]], които [[Арабско завоюване на Египет|завоюват Египет от Византия]]. [[Абдул-Малик ибн Маруан]] и четирите му наследили го сина възстановяват [[Арабско завоюване на Армения|контрола над Армения]], налагат арабския език като официален в Халифата, секат монети и строят места за поклонение, сред които [[Омаядска джамия (Дамаск)|Оаеядската джамия]], [[Масджид ал-Набауи|Джамията на Пророка]] и [[Купол на Скалата|Купола на Скалата]]. През 717 г. пълководците на [[Сюлейман ибн Абдул-Малик]] са победени от [[Първа българска държава|българския]] [[Кан (титла)|кан]] [[Тервел]] [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|пред стените на Константинопол]]. Това пренасочва арабското внимание към Западното Средиземноморие и през този период Халифатът приключва с [[Вестготско кралство|Визиготското кралство]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|и завоюва]] [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]]. През този период Омаядите проникват в [[Трансоксиана]] [[Ислямски нашествия в Индия|и Индия]]. Въпреки, че арабите-мюсюлмани се ползват с привелигирован статус в сравнение с другите мюсюлмани, [[Умар ибн Абдул-Азиз]] е запомнен като уважаван и готов на компромис халиф. Той обръща внимание на проблема, породен от верската толерантност в халифата – религиозните ритуали на евреи, християни, зороастрияни се практикуват, но са обложени със сериозен данък, което е важен приход за хазната на халифа. Обръщането на немюсюлмани към исляма става доста популярно сред [[персийци]]те, но нерядко е възпрепятствано с този финансов довод, и това се възприема като дискриминация.
[[File:Umayads.gif|center]]
;Легенда
Управлението на [[Хишам ибн Абдул-Малик]] бележи последния епизод на Омаядския халифат в Сирия. През този период арабската ислямска империя стига крайните си граници, след като експанзията ѝ е спряна от [[Битка при Акронион|ромеите при Акронион]], [[меровинги]]те [[Битка при Поатие|при Поатие]], [[Хазарски хаганат|хазарите]] [[Битка при Ардабил (730)|при Ардабил]] и [[Берберско въстание (740-742)|берберското въстание]] в [[Африка|Северна Африка]]. Централната сила на халифа отслабва и в края на омаядския период избухва Третата Фитна, по време на която се сменят четирима халифи.
{{legend|#99CCFF|Утман ибн Афан, [[Праведен халифат|Праведен халиф]], (644 – 656)|border=1px #555 solid}}
{{legend|#99CC00|Омаядски [[Омаядски халифат|халифи в Дамаск]] (661 – 750)|border=1px #555 solid}}
=== Въстание на Абасидите ===
{{legend|#FFCC00|[[Кордовски емират]] емири в [[Кордоба]] (756 – 929)|border=1px #555 solid}}
Отслабената централна власт на Омаядите събужда старите им врагове – хашемити, шиити и персийски мюсюлмани. След [[декрет]]а от 741, забраняващ на немюсюлмани да заемат държавни постове към противниците на Омаядите се добавят още представители. Те се обединяват под разветия от [[Абас ибн Абд ал-Муталиб|наследниците на Абас]] черен флаг на Праведния халифат – сунити и шиити срещу хегемонията на Бану Умая. Абасидската революция преминава през няколко фази в [[Хорезъм]] и [[Месопотамия]], дн. [[Иран]] и [[Ирак]], които са белязани с неминуемото отстъпление на Омаядите, [[Битка при Велики Заб (750)|решително победени при река Заб]]. Те губят столицата си Дамаск сравнително рано, а към края на конфликта осемдесет от тях са подмамени, пленени и екзекутирани в [[Яфо]]. [[Абасиди]]те разрушават гробниците на всички омаядски халифи, освен тази на Умар ибн Абдул-Азиз.
{{legend|#FF6600|[[Кордовски халифат]] халифи в Кордоба (929 – 1031)|border=1px #555 solid}}
=== Клонове ===
Последните Омаяди, начело с [[Абд ал-Рахман I|Абд ал-Рахман]] достигат до [[Ал-Андалус]], където основават [[Кордовски халифат|Кордовския емират]] и оттам заявяват претенциите си за полагащата им се по наследство халифска титла.
{{Омаяди}}
| 