{{източник|През 1989 г. става и съучредител на [[СДС]] и е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека. Отец Амбарев е свещеник в Града на истината през 1990 година. Започналите вътрешни борби и подозренията му към много от т.н. "сини" политици за причастност към бившия режим го отблъскват от тези среди.|2019|06|09}}
{{източник|Участието му в документалния филм на Малина Петрова „Приключено по давност” от 2008 г. допълва картината на конспиративност и тревога в БКП/БСП по време на инсценираното от самите комунисти палеж на Партийния дом и част от партийните архиви пазени там в 1990.|2019|06|09}}
{{източник|По време на "разкола" в БПЦ остро критикува висшия клир за обвързаността му с комунистическия режим и специалните служби, нравствената развала и слабост на владиците, но никога не изменя на канонично дължимото пред епископата, не нарушава устава на БПЦ и остава докрай в нея. Известна е непримиримостта на упреците му към арогантното поведение и ламтежи на Пловдивския митрополит Николай.|2019|06|09}}
{{източник|Той е автор на отвореното писмо до президента Росен Плевнелиев от 2012 г., в което го призова за официално поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма на 1 февруари – церемония, която вече три години традиционно се спазва от президентството.|2019|06|09}}
