Уикипедия

Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 11x число+г., 7x тире-числа, 6x запетая, 3x кавички, 3x тире, 2 интервала, интервал, нов ред, точка (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{към пояснение|Иван Маринов|Иван Маринов}}
 
{{Личност|военен
{{Биография инфо|
| име= Иван Маринов
| портрет= Маринов, Иван Крыстев.jpg.250px
| описание= български военен деец
| роден-място=[[София]], [[България]]
Ред 12:
 
== Биография ==
Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на [[генерал-майор]] [[Кръстю Маринов]] и е зет на българския комунист [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]].{{hrf|Иван Маринов, ,списание ИстоическиИсторически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}. Взема участие в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] като доброволец. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е пилот в авиацията.{{hrf|Недев|2007|604}}. По време на военните действия се запознава и става приятел с българския офицер тогава [[поручик]] [[Фердинанд Козовски]] , по късно [[генерал]] и деец на [[БКП]]{{hrf|Иван Маринов , списание Истоически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}. От 20 1920-те години започва да симпатизира на комунистическото движение, вследствие на което е един от малкото български офицери които не взимат участие в проведения на 9 юни 1923г1923 г. военен преврат за сваляне на правителството на [[БЗНС]] на [[Александър Стамболийски]] , подкрепено от [[БКП]], като в следващите години тайно сътрудничи както с представители на [[СССР]] в България , така и с членове на [[БКП]](БРП(к)){{hrf|Иван Маринов, ,списание ИстоическиИсторически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}.

През 1934-1939г – 1939 г. е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в пртоивомонархическатапротовомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкривнаеторазкривнето на заговора на Военния съюз през 1935г 1935 г., Иван Маринов остава неразкрит{{hrf|Иван Маринов , списание Истоически преглед|1968|}}. В периода 1936- – 1939 г. е български [[военен аташе]] във [[Франция]],{{hrf|Недев|2007|604}} след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940- – 1944 година последователно е командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирани във [[Вардарска Македония]].{{hrf|Недев|2007|604}}
 
По време на периода 1941-1944г – 1944 г. като командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирана във [[Вардарска Македония]] полковник , а от 1943г1943 г. генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943г1943 г. укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи , така и (от септември 1943г1943 г.) офицери и войници от италианската армия , след подписването на [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] и обявяване на война от Италия на Германия , който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия , така и не научава за него и българското правителсвтоправителството до 9 септември 1944г1944 г.{{hrf|Иван Маринов , списание ИстоическиИсторически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}.
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов - генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.{{hrf|Недев|2007|680}}, където първия партиен и държавен ръкводител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]]. Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950 г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950 г.▼
 
През 1956-1979г е районен съветник в Районния народен съвет кв."Левски" - гр.София.
▲На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов - – генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.,{{hrf|Недев|2007|680}}, където първияпървият партиен и държавен ръкводителръководител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]]. Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950 г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950 г.
 
Пълномощен министър в Париж от 1946 – 1950 г. Преподавател във Военната академия „Г.С.Раковски“ от 1950 г. През 1956 – 1979 г. е районен съветник в Районния народен съвет кв. „Левски“ – гр. София.
 
== Награди ==
* [[Файл:BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg|30px]]Орден „[[За храброст]]“ III степен, 1-ви клас
* [[Файл:BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg|30px]] Орден „[[За храброст]]“ IV степен, 2-ри клас
* [[Файл:Bg1osa.png|30px]] Орден „[[За военна заслуга]]“ II степен
* [[Файл:OrderOfThePeople'sRepublicOfBulgariaRibbon.jpg|30px]] [[Народна република България (орден)|Орден „Народна република България“ I степен]]
* [[Файл:SU Order of Suvorov 1st class ribbon.svg|30px]] [[Суворов (орден)|Съветски орден „Суворов“ I степен]]
* [[Файл:SU Medal Twenty Years of Victory in the Great Patriotic War 1941-1945 ribbon.svg|30px]] съветски юбилеен медал "20„20 години от победата във Великата отечествена война 1941-1945" – 1965г1945“ 1965 г.
 
== Бележки ==
Line 30 ⟶ 35:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
* в-к Македония, Стоян Г.Бояджиев, бр. 10, 10 март 1999г1999 г.
 
== Източници ==
* [http://www.forum.boinaslava.net/showpost.php?p=94499&postcount=9 Форуми „Бойна слава“ - – Маринов, Иван Кръстев]
 
{{пост списък|Министър на отбраната на България|52}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Маринов_(офицер)“.