Маври: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
През 711 група маври нападат [[вестготи|вестготска]] [[християнство|християнска]] [[Испания]]. Водени от [[Тарик ибн-Зияд]], за осем години те покоряват почти цяла Испания. Те се опитват да се придвижат на североизток и отвъд [[Пиренеи]]те, но са спрени след като са разбити от [[франки]]те на [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през 732 г. В продължение на няколко десетилетия маврите владеят Северна Африка и Пиренейския полуостров с изключение на малки области на северозапад и предимно [[баски]]те райони в Пиренеите. Държавата им, известна като [[Ал Андалус]], е обхваната от вътрешни конфликти през 750-те. Страната се разпада на множество [[Феодализъм|феодални владения]], предимно мюсюлмански, които са консолидирани от [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] (929 – 1031). Християнските държави, разположени на север и запад, бавно разширяват властта си за сметка на маврите. През следващите няколко века [[Галисия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[Навара]], [[Арагон]], [[Каталония]] (или [[Испанска марка]], ''Marca Hispanica''), както и [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]] стават християнски. Този период е известен с толерантното отношение към християни, мюсюлмани и [[евреи]], обитаващи едни и същи територии. През 1031 г. Кордовският халифат се разпада на отделни княжества ([[Тайфа|тайфи]]), но маврите продължават да владеят по-голяма част от територията на днешна Испания.
 
През 1212 г. коалиция от християнски крале, начело с [[Алфонсо VIII Кастилски]], изтласква мюсюлманите от Централна Испания в процес, известен като [[Реконкиста]]. Въпреки това мавърското [[емирство Гранада]] процъфтява още три века. В наши дни са запазени архитектурни шедьоври от периода като дворецът [[Алхамбра]]. На [[2 януари]] [[1492]] г. последният [[емир]] на Гранада [[Мухамад XII (Гранада)|Мухамад XII]] се предава след обсада на обединената християнска Испания. Оцелелите маври са принудени да напуснат страната, а ако остават, са насилствено християнизирани и наречени [[мориски]]. Те остават значителна част от селяните в някои райони като [[Арагон]], [[Валенсия]] или [[Андалусия]], докато са прогоени[[Изселване на мориските|изселени]] между 1609 и 1614 г., Тезикато меркитова засягатзасяга около 300 хил. души от 8-милионното население на страната по онова време. Изгонените маври заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис, където допринасят за културното им развитие. Въпреки това следите на [[Арабска култура|арабската култура]] в Испания и в испанския език са видими и до днес.
 
== Бележки ==