Кордовски емират: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
засега пренасочвам Етикет: Ново пренасочване |
Премахнато пренасочване към Кордовски халифат Етикети: Премахване на пренасочване Визуален редактор: превключен |
||
Ред 1:
'''Кордовски емират''' е историческа държава на територията на днешна Испания, основана от последните оцелели [[Омаяди]], които напускат Дамаск след преврата на Абасидите през 750 г. Принц [[Абд ал-Рахман I]] достига през Африка до [[Ал-Андалус]] и оттам заявява претенциите си за полагащата му се по наследство халифска титла. Управлението на династията (756 – 1031) е съпроводено с разцвета на [[Арабска култура|арабската култура]] в Андалус. То може да се раздели на два периода: независим Кордовски емират (756 – 929) и Кордовски халифат (929 – 1031). Най-забележителни са трима владетели с подобни имена: Абд ал-Рахман I (756 – 788), Абд ал-Рахман II (822 – 852), Абд ал-Рахман III (912 – 961), като последният се обявява за халиф и емиратът става Кордовски халифат.
Абд ал-Рахман I организира своята държава, като бързо потушава всяко недоволство и се опира на доверените му източни благородници, обсипвайки ги с богатства и имоти. Той поддържа ислямските институции и провежда поредица наказателни кампании срещу християните в Астурия. На север той е застрашен от франките на [[Карл Велики]], който обсажда Сарагоса и застрашава долината на Ебро. След като вдига обсадата, той отстъпва, при което [[баски]]те разбиват ариегарда му в Ронсевал (Ронсево) (778 г.), като събитието е отразено в средновековния епос [[Песен за Роланд]]. Франкското надмощие приключва с превземането на [[Жирона]] през 785 г. и на [[Барселона]] в 801 г., но мюсюлманската власт е краткотрайна и с формирането на [[Испанска марка|Испанската марка]] през 811 г. те се връщат отново при християните.
Неговите наследници, Хишам I (788 – 796) и ал-Хакам I (796 – 822), управляват сред вълни от недоволство сред арабските благородници. Бунт, избухнал в Толедо, бива свирепо потушен, а вътрешните вълнения принуждават емира да увеличи броя на наемните войски и да обложи населението с нови данъци, за да издържа военните.
При Абд ал-Рахман II настъпва период на политическо, административно и културно обновление на мюсюлманска Иберия. Най-сериозните проблеми идват от непокорните васали в долината на Ебро и по-специално от рода Бану Каси (Banū Qāsī – син на Касий) и [[мозараби]]те. Емирът се опитва да усмири непокорните, но безуспешно. Мозарабите започват публично да хулят пророка Мохамед и да търсят [[Мъченик|мъченическа]] смърт, след като от 850 г. нататък това се наказва със смърт. Този стремеж към мъченичество се свързва с нарастващата арабизация.
Във външната си политика Абд ал-Рахман II провежда активна дипломатическа дейност, като разменя посланици с Византийската империя и франкския крал [[Карл II Плешиви]]. Посреща решително [[Нормани|норманските]] нашественици и ги побеждава при Севиля. Построява постоянни укрепления срещу нападателите по море, една морска база в Севиля и втора в [[Печина]] близо до Алмерия.
Неговите потомци Мохамед I (852 – 886), ал-Мундир (886 – 888) и Абд Аллах (888 – 912) имат големи проблеми с [[мувалади]]те. Осъзнали голямата си сила, те вдигат въстание в северната част на полуострова, предвождани от клана Бану Каси, и на юг под водачеството на Умар ибн Хавсун. Войната с тях е продължителна: Ибн Хавсун упорито отстоява свободата на своите привърженици мувалади и християните мозараби с оръжие в ръка цели 19 години до кончината си на преклонните за това време 67 години. Абд Аллах не успява да се пребори с размирниците и оставя отслабена държава на внука си Абд ал-Рахман III, който успява да възстанови реда. Той подчинява цял Андалус, от Хаен (Jayyān) до Сарагоса (Saraqusṭah), и от Мерида (Māridah) до Севиля (Ishbīliyah). Когато Ибн Хавсун умира през 917 г., неговите синове са принудени да капитулират и през 928 г. Абд ал-Рахман III завладява дотогава непревземаемата им крепост Бобастро<ref name="EB1">{{Цитат уеб | заглавие = Spain – The caliphate of Córdoba | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 9 август 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Spain/Muslim-Spain | език = en | цитат = }}</ref>.
== Източници ==
<references />
[[Категория:История на Испания]]
| |||