Кордовски емират: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Ket премести страница „Кордобски емират“ като „Кордовски емират
Редакция без резюме
Ред 1:
 
'''Кордовски емират''' (756 – 929) е историческа държава на територията на днешна Испания, основана от последните оцелели [[Омаяди]], които напускат Дамаск след преврата на Абасидите през 750 г. Принц [[Абд ал-Рахман I]] достига през Африка до [[Ал-Андалус]] и оттам заявява претенциите си за полагащата му се по наследство халифска титла. Управлението на династията (756 – 1031) е съпроводено с разцвета на [[Арабска култура|арабската култура]] в Андалус. То може да се раздели на два периода: независим Кордовски емират (756 – 929) и Кордовски халифат (929 – 1031). Най-забележителни са трима владетели с подобни имена: Абд ал-Рахман I (756 – 788), Абд ал-Рахман II (822 – 852), Абд ал-Рахман III (912 – 961), като последният се обявява за халиф и емиратът става Кордовски халифат.
 
Абд ал-Рахман I организира своята държава, като бързо потушава всяко недоволство и се опира на доверените му източни благородници, обсипвайки ги с богатства и имоти. Той поддържа ислямските институции и провежда поредица наказателни кампании срещу християните в Астурия. На север той е застрашен от франките на [[Карл Велики]], който обсажда Сарагоса и застрашава долината на Ебро. След като вдига обсадата, той отстъпва, при което [[баски]]те разбиват ариегарда му в Ронсевал (Ронсево) (778 г.), като събитието е отразено в средновековния епос [[Песен за Роланд]]. Франкското надмощие приключва с превземането на [[Жирона]] през 785 г. и на [[Барселона]] в 801 г., но мюсюлманската власт е краткотрайна и с формирането на [[Испанска марка|Испанската марка]] през 811 г. те се връщат отново при християните.