Българско възраждане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 62:
== Изкуство ==
{{основна|Възрожденска архитектура}}
Общият културен подем в българското възрожденско общество оставя видими белези и в развитието на обичайните художествени занаяти, на живописта, музиката, [[Възрожденска архитектура|архитектурата]]. Обособилите се още в довъзрожденската епоха дърворезбарски и зографски школи преживяват през 18 – 19 век истински разцвет. Особено прочути са [[Тревненска художествена школа|тревненските]], [[
Напредък през 50-те – 70-те години на [[19 век|XIX век]] е осъществен в музикалното дело. С утвърждаването на националното самосъзнание и с укрепването на българската възрожденска нация нараства ролята на народната песен. Г. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков целенасочено изучават и записват народни песни, а братя Димитър и Константин Миладинови издават „Български народни песни от Македония“. Започва създаването на ученически хорове и оркестри, заражда се градската и революционната песен. Особена известност придобиват песните на [[Добри Чинтулов]], на [[Любен Каравелов]] и [[Стефан Стамболов]]. През 1856 г. в [[Шумен]], [[Лом]] и [[Свищов]] е положено начало на читалищната дейност. По същото време се организират и първите театрални представления, създават се училищни библиотеки, ученически и женски дружества.
|