Филипови (осойски род): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в [[София]], където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „[[Свети Георги (София)|Свети Георги]]“, иконостасите на църквата „[[Свети Йоан Рилски (София)|Свети Йоан Рилски]]“ при Семинарията, на църквата „[[Свети Седмочисленици (София)|„Свети Седмочисленици]]“, на „[[Света Петка Самарджийска]]“, „[[Света Петка Стара]]“, трите иконостаса в „[[Свети Спас (София)|Свето Възнесение]]“, изгорели на 30 март 1944 г., „[[Св. св. Петър и Павел (София)|Св. св. Петър и Павел]]“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при [[Царски дворец (София)|Двореца]] и „Света Анастасия“ при [[Централен софийски затвор|Централния затвор]], в църквата „[[Свети Архангели (София)|Свети Архангели]]“ на Военното училище.<ref name="Василиев 249"/> Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата – в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на арх. [[Пенчо Койчев]] изгарят през 1944 година.<ref name="Василиев 249"/> Филиповци изрязват и таваните в двореца [[Врана (дворец)|Врана]]. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „[[Успение Богородично (Централни софийски гробища)|Успение Богородично]]“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.<ref name="Василиев 250"/>
В Софийско Филипови работят иконостасите за „[[Свети Пантелеймон (Бояна)|Свети Пантелеймон]]“ в Бояна (части от иконостаса),<ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Троица (Драгалевци)|Света Троица]]“ в Драгалевци, „[[Свети Николай (Горна баня)|Свети Николай]]“ в Горна баня, новата църква „[[
=== В останалата част на България ===
|