Уикипедия

Месопотамия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 29:
Около 3300 – 3200 г. пр.н.е. в Южна Месопотамия (Междуречието), по долното течение на реките Тигър и Ефрат, се появяват шумерите – народ, чиито произход и първоначално местоживеене не са известни. След заселването им в Месопотамия основният им занаят става земеделието. Занимават се с отглеждане на едър добитък, овце, кози, свине. Строят жилищата си от тръстика, но познават и неизпечените тухли. Необходимостта от изграждането на иригационни съоръжения – в мащаб, който надминава възможностите на семейството дори на родовите защитеният град. След време от общините се отделят по-силните родове, които се стремят да завладеят по-плодородните земи. Именно те създават племенната аристокрация. В резултат на борбите между общините се появяват и робите. Градовете са до 10000 човека с наличие на дворци и храмове, появява се писмеността (първата засвидетелствана писменост в човешката история).
 
Ок.Около 3000 г. пр.н.е. възникват първите [[Град-държава|градове-държави]], които в мирно време са управлявани от главният жрец на [[зикурат]]а – „енси“, а по време на война от лугалът на града. Най-могъщи от тези градове-държави са: [[Ур]], [[Ериду]], [[Ларса]], [[Нипур]], [[Лагаш]], [[Урук]], [[Сипар]], [[Шурупак]]. Те дължат богатството си на развитието на занаятите и търговията. Техните владетели строят дворци, издигат храмове и гробници. Изработват се мечове, чаши, цветно стъкло, предмети от злато и др. Свободните членове на общините все още владеят голяма част от земята. Шумерите поставят началото на икономическото и културното развитие на Месопотамия. Те откриват грънчарството и каруцарското колело, бронза, създават [[Клинописно писмо|клинописното писмо]].
 
=== Акадски период ===
Ред 38:
Около 2400 г. пр.н.е. възползвайки се от вътрешните междуособици в Лагаш и подкрепен от недоволната от реформите аристокрация, шумерският владетел Ума Лугал-Загиси завладява Лагаш. Покорява и Урук, Ур и Ларса. Установява столицата на обединената държава в град Урук. Около 2350 г. пр.н.е. Лугал-Загиси е победен от Саргон I Велики, владетел на Акад. Шумерито изнамират цветното стъкло; издигат на високо ниво златарското изкуство. Посредством търговските си контакти, влиянието им достига до Мала Азия и Египет. Шумерите създават правни кодекси; в литературата особено значение имат епосите с митологично съдържание (епоса за Гилгамеш).
 
Ок.Около 2300 г. пр.н.е. [[Саргон I]], цар на Акад, обединява под своя власт значителна част от Месопотамия, покорява Сирия, завладява земи в Мала Азия и Кипър. Основава първата голяма семитска държава. Стреми се да въведе единна икономика и администрация върху цялата територия, с цел да заздрави държавата, съставена от различни племена. Установява единна система от мерки и теглилки; построява нови канали; първи организира постоянна професионална армия. Разширява значително своя дворец, за да подслони многолюдния си двор, към който се числят и някои представители на аристокрацията от покорените градове-държави. Наследниците на Саргон I, които се титулуват „„господари на четирите страни на света“ продължават неговата завоевателна политика.
 
Ок.Около 2200 г. пр.н.е. Месопотамия е завладяна от гутеите – племе от иранските планини. Те ограбват и разрушават богатите градове на Акад и Шумер. Отслабват позициите на робовладетелите в Месопотамия. Административен център на страната е Лагаш, а негов патеси е Гудеа. Езикът на акадите остава международен език до края на I в. пр.н.е., т.е. надживява управлението на гутеите, което продължава около 125 години.
 
Ок.Около 2140 г. пр.н.е. [[Ур|държавата Ур]] става най-могъщият град-държава в Месопотамия, в която настъпва т. нар. „шумеро–акадски период". Гутеите са победени от управляващата по това време II династия. Шумерите превъзхождат с културата си Акад, но предходното двувековно господство на семитите оказва силно влияние върху тази култура и довежда до обединяване на шумерските и семитски елементи.
 
Ок.Около 2100 г. пр.н.е. на територията на Месопотамия започват да нахлуват нови племена – аморити и еламити. След нашествието на аморитите и еламитите, държавата Ур е завладяна и разбита. Започва борба за господство над Шумер и Акад. Победител излиза вавилонският цар – [[Хамурапи]].
 
=== Ранно Вавилонско царство ===
След продължителни войни – Хамурапи създава вавилонско царство (т. нар. „Древен Вавилон“), което достига най-големия си разцвет през време на неговото царуване. Покорява цяла Месопотамия и изгражда единен, централизиран апарат, който засилва политическото значение на Вавилон. По негово поръчение е разработен, и издаден сборник от закони, т. нар. „Законник на Хамурапи“. С него той цели да наложи единно право в цялата държава, изяснява редица въпроси, свързани с класовия характер на обществото, с развитието на земеделието, занаятите и търговията, със съсловното деление на своболното население, робството и неговия характер. След смъртта на Хамурапи започва период на вътрешни междуособици и нашествие на чужди племена. Те довеждат до упадък на вавилонската държава.
 
Ок.Около 1530 г. пр.н.е. хетският цар Муршил I напада Вавилон. Градът е опустошен и разграбен. Отслабената древно вавилонска държава постепенно запада.
 
В края на XV—XII в. пр.н.е. във Вавилон господстват каситите, които основават т. нар. „каситска династия“ (период на т. нар. „Средновавилонска държава“). Налагайки властта си, касигите приемат вавилонската култура, и език. Вавилон загубва политическото си значение, води непрекъснати войни с растящата мощ на Асирия и Елам и към XII в. пр.н.е. претърпява окончателно поражение.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Месопотамия“.