Уинстън Чърчил: Разлика между версии

Сър '''Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил''' ({{lang|en|Sir Winston Leonard Spencer-Churchill}}, 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във [[Втората световна война]]. Член на [[английски парламент|Парламента]] в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е [[министър-председател]] (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицерОфицер в Британската армия, [[историк]], [[писател]] и [[художник]].

Като млад офицер той участва в боеве в [[Британска Индия]], [[Судан]] и е пленен от [[бури]]те по време на [[Втора англо-бурска война|Втората англо-бурска война]]. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката зав продължение на петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди [[Първата световна война]] служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и [[първи лорд на адмиралтейството]] в либералното правителство на [[Аскуит]]. Той инициира и ръководи съюзническата [[Галиполска операция]] на [[Дарданели]]те през 1915 г., и е яростен застъпник за привличането на [[Царство България|България]] като съюзник на страната на [[Антанта]]та{{hrf|Гунев|2007|65}}, което е могло да доведе до победа и превземане на [[Константинопол]]. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на [[Западен фронт#Западният фронт по време на Първата световна война|Западния фронт]], командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (''Royal Scots Fusiliers''). Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като [[канцлер на хазната]] в консервативното правителство на [[Стенли Болдуин|Болдуин]] през 1924 – 1929, което противоречиво връща [[британска лира|лирата стерлинг]] към [[златен стандарт|златния стандарт]] в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на [[Индия]] и сее съпротивлявапротивник срещуна [[абдикация]]та на крал [[Едуард VIII]] през 1936 г.

След Втората световна война Консервативната партия губи изборите през 1945 г. и Чърчил става лидер на [[Опозиция (политика)|опозицията]]. Войната довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе [[англо-американски заем|заем от $ 4,33 милиарда]] (еквивалентни на $ 56 милиарда през 2012 г.) от [[САЩ]].<ref>[[#refOHBEv4|Brown]], p.&nbsp;331.</ref> През 1946 г. Чърчил пръв [[s:Реч за Желязната завеса|заговаря]] за [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на [[Студена война|Студената война]]. Въпреки че [[s:Трябва да построим един вид Съединени европейски щати|се изказва]] за [[Европейски съюз|обединение]] на Европа като „един вид Съединени европейски щати“, Чърчил настоява за британска независимост от [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]], на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от [[Общност на нациите|Британската общност]] и със [[Съединените щати]] в така наречената [[Англосфера]].{{hrf|Jenkins|810}}<ref name="quote-data">{{cite web|url=http://www.churchill-society-london.org.uk|title=Remembrance Day 2003|accessdate=25 април 2007|publisher=Churchill Society London}}</ref> Почти веднага след края на Втората световна война [[Британската империя]] започва да се разпада, като първопърви получават независимост [[Трансйордания]] (1946), [[Индия]] (1947), [[Пакистан]] (1947), [[Шри Ланка]] (1948) и [[Мианмар]] (1948) получават независимост. През 1948 г. [[Британски мандат в Палестина|Британският мандат в Палестина]] рухва и е създадена държавата [[Израел]]. През 1951 – 1955 г. отново е министър-председател и се занимава с [[Война в Малая|войната в Малая]], която води до независимост на [[Малайзия|Малайската федерация]], [[бунт на мау мау|бунта на мау мау]] в [[Кения]], [[Корейската война]] и [[Държавен преврат в Иран (1953)|държавния преврат в Иран]]. Той е единственият британски министър-председател, получилудостоен с [[Нобелова награда за литература]] и първият чужденец, избран за [[почетен гражданин]] на [[САЩ]].<ref>{{cite web|title=Winston Churchill|url=http://www.senate.gov/reference/resources/pdf/pl8806.pdf|work=Pub.L. 86 – 6|publisher=U.S. Senate|accessdate=17 март 2011|date=9 април 1963}}</ref> Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се счита от мнозина за един от най-влиятелните хора в британската история.

На 12 септември 1908 г. Чърчил се жени за [[Клементин Чърчил|Клементин Хозиър]], а на следващатаслед година публикува книга с политическата си философия, ''Либерализмът и социалният проблем''.

[[Първата световна война]] заварва Чърчил на поста [[първи лорд на адмиралтейството]] и той става член на военния кабинет. Той инициира и ръководи съюзническата [[Галиполска операция|атака срещу турците]] на [[Дарданели]]те през 1915 г., по което време яростно се застъпва за привличането на [[Царство България|България]] като съюзник на страната на [[Антанта]]та,{{hrf|Гунев|2007|65}}, което е могло да доведе до победа и превземане на [[Константинопол]]. Това обаче не става, иа операцията претърпява решителен провал, за което той понася отговорността. На 15 ноември 1915 той е принуден да напусне поста си и правителството от Консервативната партия като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Започва да търси реабилитация в редовете на действащата в редовете на действащатадействащатаа армия на Западния фронт, макар и да си остава член на парламента. Опитва се да получи назначение като бригаден командир, но трябва да се удовлетворяваудовлетвори с чин майор и с командването на батальон. След това е повишен в подполковник и командва 6-и Батальон на Кралските шотландски стрелци (''6th Royal Scots Fusiliers'') от януари до май 1916. Кореспонденцията със съпругата му показва, че намерението му при започване на активна служба е да реабилитира репутацията си, но и че осъзнава сериозния риск да бъде убитзагине. Като командир той продължава да показва безразсъдната дързост, която е характерна за всичките му военни действия, макар че съвсем не одобрява масовото избиване, в което се превръщат много от действията на Западния фронт.{{hrf|Jenkins|301 – 2}}

По време на първата си парламентарна сесия като депутат той се обявява против военните разходи и предложението на правителството на [[Артър Балфур|Балфур]] (на консерваторите и либералните юнионисти) за обширни мита, предназначени да запазят икономическата доминация на Великобритания. След като прочита ''Бедността, изучаване на градския живот'' от Сийбом Раунтрий той става поддръжник и на движението за социална реформа. Това противопоставяне на партийната политика го изолира от собствената му партия и от избирателите. През 1904 г. той решава да се присъедини към Либералната партия<ref>[http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/PRchurchill.htm Winston Churchill Biography]</ref> и вече като либерал продължава да води кампания за [[свободна търговия]]. След като през декември 1905 г. либералите сформират правителство с министър-председател [[Хенри Кемпбъл-Банерман]], Чърчил става заместник-министър на колониите, занимавайки се главно с Южна Африка след Бурската война.

Чърчил помага също за приемането на т.нар. Народен бюджет през 1909 г., ориентиранпървият къмбюджет, създаванетоперазпределящ наобщественото новибогатство програмии заориентиран към социално подпомагане на бедните чрез въвеждане на нови данъци за богатите {{hrf|Jenkins|157 – 66}}. Обаче след приемането му от [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], бюджетът получава вето в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], където консерваторите имат мнозинство и е блокиран за една година. За да се преодолее кризата между позициите на двете камари на парламента, се налага провежданетодвукратно провеждане на общи избори през януари и декември 1910. Либералите водят енергична политическа кампания и ги печелят, с което получават и мандат за осъществяване на реформите. Така бюджетът е приет през 1911 г. със специален закон, който е и от голямо конституционно значение за уреждане на взаимоотношенията между двете камари.

СледЧърчил парламентарнитестава изборивътрешен отминистър 1910в г.правителството Чърчилна става вътрешен министър[[Аскуит]]. Той провежда няколко реформи на затворническата система, включващи осигуряване на лектори и концерти за затворниците и основаване на специални асоциации, които да им помагат след излежаване на присъдата. По време на едногодишния му мандат има редица случаи, в които действията му като министър са спорни. На първо място това е изпращането на войска в помощ на полицията за потушаване на миньорска [[стачка]] във въглищните мини на Уелс през ноември 1910. Макар че войниците не се намесват, репутацията на Чърчил в Уелс е сериозно накърнена и споменът за събитията го преследва дълго след това.<ref>Churchill, Randolph. Winston S. Churchill: Young Statesman. 1967 C & T Publications pp. 359 – 65</ref>

В началото на 1911 Чърчил лично присъства лично при обсадата на къща на Сидни Стрийт в [[Лондон]]. Предисторията включва опит за обир на бижутериен магазин, при който полициятакъдето се намесваукриват идребни прикриминални престрелката загиват трима полицаипрестъпници и един от нападателите. Чърчил обявява, че полицията издирва банда от еврейски анархисти (оказват се латвийски емигранти) и скоро полицията получава сигнал. Отново се завързваслед ожесточена престрелка, при която избухва пожар. Чърчил не разрешава намесата на пожарната докато не спре стрелбата. След това в къщата са намерени двама мъртви, дребни криминални престъпници. Инцидентът получава голяма гласност и либералното правителство е критикувано за меката си политика спрямо емигрантите.<ref>[http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/PRchurchill.htm Winston Churchill Biography]</ref>

През 1911 г. Чърчил е прехвърлен на поста [[Първи лорд на Адмиралтейството]] (съответстващ на държавен секретар, тоест министър на [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралските военноморски сили]]). Той стартира няколко реформи, сред които създаване на флотска авиация (''Royal Naval Air Service'', самият той започва да се учи да лети),<ref>[http://www.theaerodrome.com/forum/newreply.php?do=newreply&noquote=1&p=347553 Churchill took flying lessons, 1911], The Aerodrome.com</ref>, конструиране на нови и по-големи кораби и преминаването на флота от въглища на течно гориво.<ref>''Naval innovation: from coal to oil'', Erik J. Dahl, Joint Force Quarterly, 2000</ref>

При избухването на [[Първата световна война]] Чърчил става член на Военния съвет. Насърчава разработката на [[танк]]ове, като осигурява финансиране на изследванията от флотските фондове.<ref name=WW1Tank/> След това формира специална комисия – „Комисия по сухопътните кораби“ (''Landships Committee''), която да ръководи разработката на първите британски танкове и макар по-късно разработката на бойния танк да се счита за тактическа победа, за времето си тя е възприемана като пилеене на средства и Чърчил търпи критика.<ref name=WW1Tank>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/weaponry/tanks.htm|title=The First World War, The development of the Tank, sponsored by Winston Churchill|accessdate=16 декември 2007}}</ref> През пролетта на 1915 той е един от политическите и военни стратези на [[Битка за Галиполи|Галиполската кампания]] на [[Дарданели]]те по време на Първата световна война<ref name=Dardanelles>{{cite book|last=Callwell|first=C.E.|title=Dardanelles, a study of the strategical and certain tactical aspects of the Dardanelles campaign|publisher=Naval & Military Press Ltd|year=2005|location=London|isbn=978-1-84574-273-7}}</ref> След нейния неуспех Чърчил поема голяма част от вината за фиаското. Тъй като приПри формирането на следващото многопартийно коалиционно правителство през май 1915 г., консерваторите непреклонно искат понижението му, и Чърчил е понижен за няколко месеца в канцлер на [[херцогство Ланкастър]] (изцяло почетна длъжност – като лично владение на монарха, херцогството е управлявано от кралския двор), за няколко месеца. Въпреки това той продължава активно да взема активно участиеучаства в политиката. Това е времетопериодът на [[Преговори на България с Антантата и Централните сили|преговори]] за участието на [[България]], която все още е неутрална. Още преди това, като член на Военния съвет Чърчил яростно се застъпва пред кабинета за привличането на [[България]] на страната на [[Антантата]] „на всяка цена“ {{hrf|Гунев|2007|87}}. В писмо до външния министър [[Едуард Грей]] Чърчил протестира против пасивното изчакване на събитията от външното министерство:

На 15 ноември 1915 г. тойЧърчил подава оставка от кабинета{{hrf|Jenkins|282 – 8}} и макар че остава член на парламента, постъпва в армията. Служи няколко месеца на [[Западен фронт|Западния фронт]], командвайки 6-и Батальон на Кралските шотландски стрелци (''6th Royal Scots Fusileers'') с чин подполковник{{hrf|Jenkins|301}}<ref name="army.mod.uk">{{cite web|url=http://www.army.mod.uk/infantry/regiments/4598.aspx |title=20th and early 21st Century – British Army Website |publisher=Army.mod.uk |accessdate=3 април 2011}}</ref> Като командир той провежда 36 акции в ивицата ничия земя, без да участва в боеве, макар че неговият участък от фронта при Плугстерт (Ploegsteert) преди това е бил един от най-активните<ref name="army.mod.uk"/>.

Главна грижа в мандата му в Министерството на войната е съюзническата интервенция в [[Гражданска война в Русия|Руската гражданска война]]. Чърчил твърдо поддържа чуждестранната интервенция, декларирайки, че [[болшевизъм|болшевизмът]] трябва да бъде „удушен в люлката си“<ref name="centre-282">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=282|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031216033237/http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=282|archivedate=16 декември 2003|title=Cover Story: Churchill's Greatness|accessdate=26 февруари 2007|author=Jeffrey Wallin with Juan Williams|date=4 септември 2001|publisher=Churchill Centre}}</ref>. Макар че кабинетът е разединен, той успява да издейства интензификация и удължаване на британското участие въпреки яростната съпротива на лейбъристите. През 1920 г., след изтеглянето на последните британски войски, Чърчил изпраща оръжия на поляците, когато те нахлуват в [[Украйна]]. Той става министър на колониите през 1921 г. и подписва Англо-ирландския договор от 1921 г., с който се основава [[Ейре|Ирландската независима държава]]. Чърчил участва в дългите преговори и за да защити британските морски интереси, включва в клаузите на договора три пристанища – Куйнстаун ([[Коув]]), Касълтаунбер и Лох Суили, които [[Кралски флот|Кралският флот]] да може да използва като атлантически бази{{hrf|Jenkins|361 – 5}}. През 1938 г. обаче, според условията на Англо-ирландското търговско споразумение, базите са върнати на Ирландската независима държаваИрландия.

След решаването на ирландския въпрос Чърчил насочва цялото си внимание към [[Близкия изток]], като взема непосредствено участие в създаването на няколко арабски държави и в решаването на въпроса за създаването на [[еврейска държава]] (в рамките на [[Британски мандат в Палестина|мандата за управление на Палестина]], предоставен на Великобритания от [[Общество на народите|Обществото на народите]]). Въпреки че през тези години политическите пристрастия на Чърчил придобиват ясна антисоциалистическа ориентация, той продължава да поддържа [[Лейбъристка партия|пролейбъристката]] платформа на [[Либерална партия (Великобритания)|Либералната партия]]. Неговата позиция срещу болшевиките в [[Съветския съюз]] обаче води до охлаждане в отношенията му с Лойд Джордж.

През септември 1922 г. след среща с членове на парламента, недоволни от справянето с кризата при [[Чанаккале]], Консервативната партия се оттегляизлиза от коалиционното правителствокоалицията и това води до парламентарни избори през октомври. По време на кампанията Чърчил се разболява от [[апендицит]] и е опериран. За времето си операцията е опасна и болезнена и е необходимо дълго възстановяване. Това силно затруднява предизборната му кампания, а освен товаи Либералната партия продължава вътрешно да е разединена. Той завършва с едва четвърти резултат в избирателен район [[Дънди]]. Чърчил по-късно отбелязва, че напуснал Дънди „без пост, без място [в парламента], без партия и без [[апендикс]]“<ref name="centre-710"/>. В изборите през 1923 г. той отново се кандидатира за либералите в [[Лестър]] и след това като независим в междинните избори през 1924 г., но постига успех едва в Епинг в парламентарните избори през същата година. Макар и да не е консерватор, той е приет много добре в техните среди поради ораторските си способности и възгледите на конституционалист и анти-социалист. През 1925 г. той официално се завръща в Консервативната партия, коментирайки иронично, че „всеки може да си смени боята, но е нужна известна находчивост да я смениш втори път“<ref name="centre-710"/><ref>{{cite web |title=Winston Churchill and Parliamentary Democracy|publisher=Churchill Society for the Advancement of Parliamentary Democracy|url=http://www.churchillsociety.org/CMS%20-%20Parliamentary%20Democracy.htm|accessdate=4 май 2008}}</ref>.

През 1924 г. Чърчил е назначен за [[канцлер на хазната]] (финансов министър) в правителството на [[Стенли Болдуин]] и ръководи връщането на Великобритания към [[златен стандарт|златния стандарт]] през 1925, което се оказва катастрофално, защото води допредизвиква [[дефлация]], [[безработица]] и [[стачки]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/events/budget_99/budget_briefing/279928.stm Budget Blunders: Mr Churchill and the Gold Standard (1925)], BBC News. Посетен на 12 февруари 2007.</ref> Това решение, обявено при приемането на бюджета, е взето след дълги консултации с различни икономисти, включително [[Джон Мейнард Кейнс]] и директора и борда на [[Английска банка|Английската банка]]. По този повод Кейнс пише „Икономическите последици от г-н Чърчил“' (''The Economic Consequences of Mr. Churchill''), твърдейки че връщането към златния стандарт при предвоенния [[Обменен курс|паритет]] (1 паунд = 4.86 долара) би довело до световна депресия. Решението му общо взето е популярно и на него се гледа като на „здрава икономика“, макар че има и противници като [[Макс Айткен]] и Федерацията на британските индустрии<ref>James p. 207</ref>.

По-късно Чърчил гледа на това решение като на най-голямата грешка в живота си. Връщането към предвоенния обменен курс и златния стандарт води до нарастване на разходите за производство с около 10% и до индустриален спад. Най-засегната е въглищната индустрия, която вече страда поради преминаването на корабите от въглища към течно гориво. Избухва миньорска стачка, която през 1926 г. прераства в обща стачка и обхваща 6 милиона души. Чърчил е един от най-изявените ѝ противници и нарича стачниците „неанглийски елементи“. Той пише в правителствения вестник ''British Gazette'': „или страната ще пречупи Общата стачка, или Общата стачка ще пречупи страната“. По същото време той твърди, че [[Фашизъм|фашизмът]] на [[Бенито Мусолини]] е „направил услуга на целия свят, показвайки начин за справяне с подривните сили“ – тоест, счита режима му за „средство против руската отрова“{{hrf|Гунев|2007|132}}. По едно време Чърчил стига дотам, че нарича Мусолини „Римския гений… най-великият законодател сред хората.“<ref>Picknett, Lynn, Prince, Clive, Prior, Stephen and Brydon, Robert (2002). ''War of the Windsors: A Century of Unconstitutional Monarchy'', p. 78. Mainstream Publishing. ISBN 1-84018-631-3.</ref> По-късно, когато Мусолини става съюзник на Хитлер, отношението на Чърчил към него се преобръща и той го нарича „Мусолини чакала“ и „Мусолини свинята“{{hrf|Гунев|2007|133}}.

Консерваторите губят парламентарните избори от 1929 г. През следващите две години Чърчил се дистанцира от лидерите на Консервативната партия по въпросите за защитните мита и [[Индийско движение за независимост|Индийското самоуправление]], както и сстава политическите си възгледи иизвестен с приятелствата си с вестникарски барони, финансисти и съмнителни хора. Когато [[Рамзи Макдоналд]] сформира националното правителство през 1931 г., Чърчил не е поканен да се присъедини към Кабинета и кариерата му влиза в упадък, наречен „годините в пустошта“.<ref name=gilbert2>{{cite book|last=Gilbert|first=Martin|title=Winston Churchill: The Wilderness Years|publisher=Pimlico|year=2004|location=London|isbn=978-1-84413-418-2}}</ref>

Той прекарва следващитеТези няколко години той прекарва в писане на книги, включително на ''Marlborough: His Life and Times'' – биография на прадядо му [[Джон Чърчил|Джон Чърчил, херцог Марлборо]] – и ''История на англоговорящите народи'' (макар че втората е публикувана след края на Втората световна война<ref name=gilbert2 />), ''Велики съвременници'' и на множество вестникарски статии и сборници с речи. Той е един от най-добре платените писатели за времето си.<ref name=gilbert2 /> Неговите политически възгледи, публикувани като ''Парламентарното правителство и икономическият проблем'' от 1930 г. (повторно издадени в сборник с есета „Мисли и приключения“, 1932) включват идеи за връщане от универсалното избирателно право към такова на базата на имуществен ценз, пропорционална [[избирателна система]] за големите градове и икономически „субпарламент“.<ref>[http://www.winstonchurchill.org/learn/writings/bibliography Books Written by Winston Churchill (see Amid these Storms)], The Churchill Centre, 2007</ref>

Чърчил осъжда политиката на неподчинение на [[Махатма Ганди]] и индийското движение за независимост през 1930-те, като твърдейкитвърди, че една [[кръгла маса]] „е страшна перспектива“.<ref>247 House of Commons Debates 5s col 755</ref> По-късни източници посочват, че Чърчил предпочита Ганди да умре, ако направи гладна стачка.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/4573152.stm|title=Churchill took hardline on Gandhi|publisher=BBC News |date=1 януари 2006|accessdate=12 април 2010}}</ref> През първата половина на 1930-те, Чърчил застава открито срещу даването на статут на [[доминион]] на Индия. Той основава групата „India Defence League“, бореща се за запазване на британската власт в Индия. Чърчил не допуска умереност. „Истинатаи е“през 1930 заявява: през„Истината 1930е, „чече [[Гандизъм|Гандизмът]] и всичко, за което той се застъпва, ще трябва да бъде преодолян и смазан.“<ref name="independent.ie">{{cite web|author=Kevin Myers|url=http://www.independent.ie/opinion/columnists/kevin-myers/kevin-myers-seventy-years-on-and-the-soundtrack-to-the-summer-of-1940-is-filling-britains-airwaves-2286560.html|title=Seventy years on and the soundtrack to the summer of 1940 is filling Britain's airwaves|work=The Irish Independent |accessdate=7 ноември 2010}}</ref> В речи и статии от този период той прогнозира голямо нарастване на безработицата във Великобритания и граждански безредици в Индия, ако Индиятя получи независимост.<ref>James, p. 260</ref> Вицекралят [[лорд Халифакс|лорд Ъруин]], назначен от предишното консервативно правителство, участва в [[кръгла маса]] в началото на 1931 и обявява съгласието на правителството на Индия да се даде статут на [[доминион]]. Това мнение се подкрепя от Либералната партия и, поне официално, от Консервативната партия. През март 1931 г. е сключен т.нар. пакт Ганди-Ъруин, с който се освобождават някои политически затворници и правителството прави отстъпки по отношение на данъка върху солта.