Сецесион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени |
+раздел |
||
Ред 17:
Стилът се развива в различни страни, където носи различни имена: в Германия – „[[Югендстил]]“, в Австрия – „Сецесион“, в Англия – „[[Либерти]]“, във [[Франция]] – „[[Ар нуво]]“, в Испания – „[[Модернисимо]]“, в [[Русия]] и други страни – „[[Модерн]]“. Някои го отричат, други го величаят. За едни той е стил, за други – упадъчно художествено течение. Но той е първата крачка към търсене на нови форми, които да премахнат илюзиите на еклектизма за изграждане на Идващото чрез средствата на Отминаващото и разчиства до известна степен пътя на съвременния интериор.<ref>Иван Беджев, „Интериорът през вековете“.</ref>
== В България ==
== Библиография ==▼
Стилът прониква в България в началото на XX век посредством чуждестранните художествени списания, българските архитекти и художници, учили в чужбина – Германия, Австрия и Чехия, както и чрез художниците-чужденци, работещи и преподаващи в България (напр. Раймонд Улрих и Йосиф Питер). До войните стилът се прилага за украса на книги и луксозни списания с винетки и заставки. След края на Първата световна война прояви на сецесион се наблюдават при [[Иван Милев]], [[Иван Пенков]], [[Сирак Скитник]], Иван Бояджиев, [[Николай Райнов|Николай]] и [[Стоян Райнов]]и, Иван Лазаров, Кирил Шиваров, [[Майстора]], Никола Кожухаров и Емануил Ракаров, като са характерни по-голяма условност и декоративност в сравнение с предвоенния период. Някои художници са повлияни от [[Немски експресионизъм|немския експресионизъм]], от произведенията на Мунк, Гоген и Матис, както и от уклона към примитивизъм в немското изкуство. Художниците възприемат сецесиона от различни национални школи – Иван Милев е повлиян от [[Густав Климт]], Сирак Скитник е под въздействието на художниците от „Мир искусства“. Въпреки че в много европейски държави този стил вече е изживял времето си, в България той остава актуален и през 1920-те години<ref name="lite_Роза">{{Цитат уеб | заглавие = Художникът Иван Пенков (1897 – 1957): първи стъпки в изкуството(1913 – 1922) | автор = Розалия Гигова | труд = liternet.bg | дата = 6 ноември 2015 | достъп_дата = 4 септември 2019 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish30/rozalia-gigova/ivan-penkov/hudozhnikyt.htm | език = | цитат = }}</ref>.
* Hans-Ulrich Simon: ''Sezessionismus. Kunstgewerbe in literarischer und bildender Kunst'', J. B. Metzlersche Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1976, ISBN 3-476-00289-6▼
== Източници ==
<references />
▲== Библиография ==
▲* Hans-Ulrich Simon: ''Sezessionismus. Kunstgewerbe in literarischer und bildender Kunst'', J. B. Metzlersche Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1976, ISBN 3-476-00289-6
== Вижте също ==
| |||