Марко Минов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
Марко работи заедно с брат си Теофил Минов, с когото са автори на стенописи или икони в църквите „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“ в Долна Сушица, Светиврачко (1876), „[[Успение Богородично (Лъки)|Успение Богородично]]“ в Лъки, Неврокопско (1880, 1885), „[[Свети Никола (Червен брег)|Свети Никола]]“ в Червен брег, Дупнишко (1882), „[[Свети Димитър (Тешово)|Свети Димитър]]“ в Тешово, Неврокопско, „[[Свети Никола (Долен)|Свети Никола]]“ в Долен, Неврокопско (1887), „[[Животворящ източник (Капатово)|Света Богородица Живоносен източник]]“ в Капатово, Мелнишко (1888), „[[Св. св. Кирил и Методий (Багренци)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Багренци, Кюстендилско (1889).<ref>Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство, София 2012, с. 64 – 65, 238 – 239.</ref><ref name="Димитров 461">{{Цитат периодика| last = Димитров | first =Владимир | year =2010 | title =Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България | journal = Патримониум.мк | volume = 4 | issue = 7 – 8 | pages = 461 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf}}</ref>
Самостоятелно Марко работи в Добруджа.<ref name="Василиев 292"/> В 1883 година изписва църквата „[[Свети Димитър (Крушари)|Свети Димитър]]“ в Армутлии, където сред изображенията личат Бог Саваот, Успение Богородично, Рождество Христоово, Възкресение Господне. На западната стена на храма е изобразен Страшният съд с добър колорит.<ref name="Василиев 293"/>
== Родословие ==
| |||