Отваря главното меню

Марко Минов

български зограф

Марко Минов е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]

Марко Минов
български зограф

Роден
Марко Минов в Общомедия
Надпис в „Свети Илия“ в Печеневце, в който се казва, че автор на стенописите в храма е Марко Миновлевич от Галичник
Въздвижение на Светия кръст, „Свети Никола“ в Долен

БиографияРедактиране

Теофил Минов е роден в мияшкото реканско село Галичник в големия зографски род Минови. Баща му Мино е зограф, както и с 12 години по-малкият му брат Теофил Минов. През 1865 година семейството му се преселва в нервокопското село Каракьой, където Марко се жени за една от сестрите на Иван Гологанов.[2]

Синът му Мина Марков също е зограф.[2]

ТворчествоРедактиране

В 1883 - 1884 година Мино Яковлев работи заедно с двамата си сина в църквата „Свети Димитър“ в Тешово, Неврокопско.[1][3] Изписани са галерията (1872 и 1885),[2] целият наос (1883 – 1884), кръщелнята (1883), северната и западната част на притвора (1883, 1885). Изписани са многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и исторически събития, като стенописите са в реалистичен стил. В апликираната украса по таваните има фигурални композиции. Изрисувани са потретите на ктиторите Парска Какал, х. Стоян Черквар (Шарков) и х. Андон Русьов (убит през 1881). Има редки старозаветни сцени. Сред религиозните сцени са включени и епизоди от българската история, като потушаването на болярския бунт от Борис I. Сцената озаглавена „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“ е единствена по рода си в страната.[4] Зографският надпис гласи: „Изображиса сеи Божественныи и Свѣщенни Храмъ св. в. м. Димитріѧ Мироточиваго съ иждивението на селското тешовско опщество бивше служащи свщтнци п. Симеон и п. Іоаннъ: 1884 лѣто рукю Марко и Теофилъ Минови отъ с. Каракюи“. Вторият надпис е на изображението на Страшния съд: „Изъ рукою братиѧта Марко и Теофилъ Минови отъ с. Каракой: 1884 г. февруариїѧ 24.“ Тримата оставят и свои автопортрети, надписани ТФ, МН и МР с червени фесове. Облечени са народно - с червени елеци, къси долами и червени пояси. Мино, който е в средата, държи четка и чаша с боя. Стенописите в „Свети Димитър“ са смели, макар да имат недостатъци в рисунката, неправилно тълкуване на формата. [1]

Марко работи заедно с брат си Теофил Минов, с когото са автори на стенописи или икони в църквите „Свети Георги“ в Долна Сушица, Светиврачко (1876), „Успение Богородично“ в Лъки, Неврокопско (1880, 1885), „Свети Никола“ в Червен брег, Дупнишко (1882), „Свети Димитър“ в Тешово, Неврокопско, „Свети Никола“ в Долен, Неврокопско (1887), „Света Богородица Живоносен източник“ в Капатово, Мелнишко (1888), „Св. св. Кирил и Методий“ в Багренци, Кюстендилско (1889).[5][6][2]

Обща икона на Светите Седмочисленици на Марко и Теофил има в софийската църква „Св. св. Петър и Павел“. Иконата е с размери 87 на 148 cm и е надписана „Рукою Марко и Теофил Минови от Македония 1889“. Оригинална е композицията на седемте фитури - в средата в цял ръст са Климент, Кирил и Методий, облечени в архиерейски одежди, а Сава, Горазд, Ангеларий и Наум са в четирите ъгъла.[7]

Заедно с Милош Яковлев изписва църквата „Свети Никола“ в село Тополница в 1883 година.[8][2]

Самостоятелно Марко работи в Добруджа.[1] В 1883 година изписва църквата „Свети Димитър“ в Армутлии, където сред изображенията личат Бог Саваот, Успение Богородично, Рождество Христоово, Възкресение Господне. На западната стена на храма е изобразен Страшният съд с добър колорит.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яков Бундовски
(около 1800 — около 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Зоица
 
Мино Яковлев
(около 1820 — 1903)
 
 
 
 
 
Катерина Яковлева
 
Милош Яковлев
(? — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сестра
на Иван Гологанов
 
Марко Минов
 
Теофил Минов
(1860 — 1911)
 
Серафина
(преди 1850 — 1935)
 
 
 
Леонтий Милошев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Марков
 
 
 
 
 
Георги Минев
(? — 1942)
 
 
 
 
 
 
 

БележкиРедактиране

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 292.
  2. а б в г д е Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г.. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 - 39.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
  5. Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 64 – 65, 238 – 239.
  6. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. // Патримониум.мк 4 (7 – 8). 2010. с. 461.
  7. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 293.
  8. Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.