Уинстън Чърчил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подобрения
Ред 154:
 
==== Германското превъоръжаване и конфликти в Европа и Азия ====
Още от 1932, когато се противопоставя на разрешаването на Германия да има военен паритет с Франция, Чърчил често говори за опасностите от германското превъоръжаване.<ref>James pp. 285 – 86</ref> По-късно, особено в ''Надвисналата буря'', описва себе си като самотен глас, призоваващ Великобритания да се противопостави на войнствеността на Германия.<ref>Picknett, et al., p. 75</ref> Обаче първият, който агитира за това, е лорд Лойд.<ref>Lord Lloyd and the decline of the British Empire J Charmley pp. 1, 2, 213ff</ref> Отношението на Чърчил към фашистките диктатури е двузначно. През 1931 г. тойпри предупреждавакризата срещув противопоставянето[[Манджурия]] оттой странакритикува реакцията на [[Общество на народите|Обществото на народите]] наспрямо японците в [[Манджурия]]: „Надявам се, че в Англия ще се опитаме в Англия да разберем позицията на Япония, една древна страна… От една страна ги грози тъмната заплаха на Съветска Русия. От друга хаосът на [[Република Китай|Китай]], чиито четири или пет провинции страдат под комунистическо управление“.<ref>James p. 329</ref> В съвременни вестникарски статии той нарича испанското републиканско правителство комунистически фронт, а армията на [[Франсиско Франко|Франко]] „анти-червеното движение“.<ref>James p. 408</ref> Той подкрепя пактатайния пакт Хор-Лавал, предложен с цел прекратяване наоблагодетелствал [[втораБенито итало-абисинска война|втората итало-абисинска войнаМусолини]] и продължава да го хвали [[Бенито Мусолини]] до 1937 г.<ref>A J P Taylor Beaverbrook Hamish Hamilton 1972 p. 375</ref>
 
В реч в Камарата на общините от 1937 г. Чърчил казва „няма да се преструвам, че ако трябваше да избирам между [[комунизма]] и [[националсоциализма]], ще избера комунизма“.<ref>{{Cite book|year=2005|title=In the footsteps of Churchill|author1=Richard Holmes|publisher=Basic Books|isbn=9780465030828|page=185|url=http://books.google.com/?id=Kyd945KSiQwC&pg=PA185&dq=%22I+would+choose+communism%22}}</ref> В есе от 1935 озаглавено ''Хитлер и неговият избор'', което е повторено в книгата му ''Велики съвременници'' (1937), Чърчил изразява надежда, че въпреки издигането си на власт чрез диктаторски режим, омраза и жестокост, Хитлер би могъл „да остане в историята като човекът, възстановил честта и умствения покой на великата германска нация и да я върне спокойна, услужлива и силна в предния фронт на европейския семеен кръг.“<ref>Churchill, Winston. Great Contemporaries. © 1937 GP Putnam Sons, Inc. New York, NY: p. 225</ref> Първата значима реч на Чърчил за отбраната на 7 февруари 1934 г. набляга на нуждата да се реформират и подсилят Кралските ВВС и да се създаде единно министерство на отбраната; втората, на 13 юли, призовава за подновена роля за [[Общество на народите|Обществото на народите]]. Тези три теми остават в неговите изложения до началото на 1936. През 1935 той е един от основателите на кръга ''The Focus'', който събира хора с различни политически възгледи и занятия, обединени в стремежа си към 'отбрана на свободата и мира' и води до формирането на много по-голямото Движение за оръжия и завет ({{lang|en|Arms and the Covenant Movement}}) през 1936.<ref>виж E Spier ''Focus'' Wolff 1963</ref>