Радомирски отряд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълнение по източника; форматиране: 3 интервала, год.→г., тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 41:
Отрядът е формиран на [[4 ноември]] [[1885]] г. с цел забавяне на [[Моравска дивизия|Моравската дивизия]] при обхода на левия фланг на Сливнишката позиция, по време на [[Сливнишка битка|сражението при Сливница]].
 
За командир на отряда е назначен [[капитан]] [[Стефан Кисов]].
 
== Състав ==
Ред 58:
|-
| Доброволческа чета на [[Ильо войвода]] || 120
|-
| '''Общо:''' || 1949
|}
 
Задачата на отряда е да отбранява пътя София – Радомир, като задържа Моравската дивизия. Взема участие в боевете при Брезник.<ref name="dvia">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5082152 ДВИА, ф. 111Д, История на фондообразувателя]</ref>
 
== Боен път ==
Line 70 ⟶ 72:
На [[6 ноември]] 1885 г. в 8:30 ч. сутринта пристигат доброволците и опълченците, като заедно с четата на Ильо войвода пристигат и конна доброволческа чета. Кисов извършва усилено разузнаване на района. Скоро след това получава заповед от началник-щаба на армията да заеме Брезник и да удържи противника, като в случай, че противникът е заминал за Сливница, да го нападне в тил с цел да го задържи. Заповедта на началник-щаба на войската капитан [[Рачо Петров]] е да се употребят всички сили и средства, като на всяка цена се задържи противникът, дори и това да означава да се пожертва целият отряд.
 
Кисов предава заповедта на началниците на отделните подразделения и издава заповед за атака и превземане на Брезник. Последвалият бой на височините южно от града завършва с пълен разгром на Радомирския отряд, който губи ¾ от състава си<ref>{{cite book | authors = Щаб на армията – Военно-историческа комисия | title = История на Сръбско-българската война 1885 год г. | publisher = Държавна печатница | location = София | year = 1925}}, стр. 448- – 456</ref>.
 
== Бележки ==