Рашко Зайков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]]<ref>[Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144],/ref>, а след това като учител в [[София]] (1930 – 1933) и [[Павликени]] (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.<ref>[М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127-142 (2008)]</ref> В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 3]</ref> След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става [[професор]] и старши научен сътрудник във Физическия институт при [[БАН]], където работи до пенсионирането си.<ref>[Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]</ref> Умира на 25 ноември 1982 г. в София.
== Източници ==
Ред 36:
* Силвия Николова, [http://silnikol.blogspot.com/2008/03/blog-post_24.html „Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата“], сп. „Българе“, бр. 3 (18), март 2008
* Милен Замфиров, [http://www.balgari.bg/nauka/fizika/245-rashko-zaikov „Един световен ум“ (Биография)], balgari.bg
* Д. Славчева, [http://www.desant.net/show-news/20938 Българин смайва Айнщайн с големия си ум], Десант, 15.09.2010
* Диана Цанкова, [http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101138114 „Гениален български физик работи редом с Айнщайн“], Радио България, 28.06.2019
* [https://www.24chasa.bg/novini/article/7532362 „Гениален български физик работи с Айнщайн“], 24 часа, 28.06.2019
* В. Николова, [http://bnr.bg/play/post/101128275/balgarskiat-genii-do-ainshtain-prof-rashko-zaikov Българският гений до Айнщайн – проф. Рашко Зайков], Българско национално радио, Хоризонт до обед, 05.06.2019
{{СОРТКАТ:Зайков, Рашко}}
[[Категория:Български физици]]
| |||