Паланка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
факт |
||
Ред 3:
Първоначално до [[Битка при Мохач (1526)|битката за Мохач]], паланките били само укрепления служещи за защита от разбойнически нападения, като постепенно впоследствие се превърнали в малки населени места около ханове, т.е. странноприемници с коневръзи, т.е. места за смяна на конете. Възникнали по протежение на главните пътища в [[Румелия (област)|Румелия]] и в частност по [[Виа Милитарис]].
Възникват в пограничните райони по време на [[Австро-турски войни|австро-турските войни]], но преди т.нар. [[Голяма турска война]] с въстанието на [[Карпош]] предназначението им е само за защита на мирното населението от [[хайдути]]те. След като военните действия се пренасят на османска територия на [[Балкани]]те, съществуващите през 16 и 17 век паланки от края на 18 век и началото на 19 век постепенно губят първоначалния си облик и се превръщат в малки провинциални градчета с военизирано население{{факт|, обозначавано от [[рая]]та като [[турци]]|2019|9|19}}.
Паланката била оградена с [[палисада]], която често се подсилвала със зидове от речни камъни. {{факт|Укрепената площ била в рамките на 100 – 150 m², като|2019|9|19}} често отвъд укрепената ограда били изграждани земни насипи и ровове за допълнителна защита. После се появили [[Чардак|чардаците]] и други архитектурни елементи, докато паланките не се превърнали в [[селища от градски тип]], т.е. такива каквито ги познаваме и днес <ref>Којић, Б. (1970) ''Варошице у Србији XIX века'', Београд: Грађевинска Књига, стр. 12 – 13</ref>.
Думата е запазена в някои имена на населени места в Сърбия, например [[Бела паланка]].
| |||