Френска революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
}}
{{Революции}}
'''Френската революция''', наричана
В началния етап (1789 – 1792 г.) кралят остава формално на власт, но се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]], а през 1791 г. се гласува и приема [[конституция на Франция (1791)|конституция]], с която Франция става [[конституционна монархия]]. Според конституцията, кралят може да налага [[вето]] над законите и да сформира правителство. Този етап завършва с [[Въстание от 10 август 1792|въстанието от 10 август 1792 г.]], което на практика сваля монархията. Не след дълго е обявена [[Първа френска република|Първата френска република]] (септември 1792 г.), а управлението е поверено на [[Конвент]], в който последователно вземат връх жирондинци и якобинци. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г., икономическата ситуация все повече се влошава, а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които установяват [[якобинска диктатура]], известна с жестоката разправа с враговете, особено в периода на [[Царство на терора|царството на терора]]. Периодът приключва с т.нар. [[Термидориански преврат]] (27 юли 1794).
Ред 30:
Ефектите на кризата се усилват от системни недостатъци на френската икономика. Освобождаването от данъци на съсловията на [[духовенство]]то и [[аристокрация]]та създава в обществото усещане за несправедливост на [[Данък|данъчната]] система и намалява нейната ефективност, поначало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от [[Феодализъм|феодализма]] вътрешни [[Мито|митнически]] граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката. В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на [[Луи XVI]] във [[Версайски дворец|Версай]], предизвиква все по-силна критика.
Към стопанските затруднения на страната се добавят и обществено-политически фактори, свързани с развитието на политическата философия в периода на [[Просвещение]]то и с влиянието на относително либералните политически режими в [[Нидерландия]] и [[Великобритания]]. Все по-широко е отхвърлянето на идеите за [[Абсолютизъм|абсолютизма]], съсловните и сеньориални привилегии, хегемонията на аристокрацията в обществения живот. Засилва се [[антиклерикализъм|антиклерикализмът]] и стремежът към [[свобода на вероизповедание]] и политически свободи. Силно недоволство предизвиква и отстраняването от властта на популярните
=== Финансова криза ===
|