Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: доп по изт |
|||
Ред 37:
През първите две години в Кеймбридж се занимава с [[електромагнитни вълни]] (открити наскоро от [[Хайнрих Херц]]) и ефекта на магнетизиране и размагнетизиране на желязна игла от променлив ток и създава форма на [[радиоприемник]]. Апаратът на Ръдърфорд за детекция на радиовълни е прост и има търговски потенциал и като се опитва да увеличи неговия диапазон и чувствителност, той постига половин миля<ref name="EB"/> и за кратко държи световния рекорд за предаване на електромагнитни вълни на най-голямо разстояние, докато през 1896 г. не представя резултатите си на заседанието на Британската асоциация и открива, че е изпреварен от [[Гулиелмо Маркони]].
През 1898 г. Томсън препоръчва Ръдърфорд за позиция в [[Университет „Макгил“|университета Макгил]] в [[Монреал]], [[Канада]]. Той трябва да замени Хю Лонгбърн Каландар, който заема поста Макдоналд професор по физика и идва в Кеймбридж<ref>
{{cite book|first=Robin|last=McKown|title=Giant of the Atom, Ernest Rutherford|year=1962|publisher=Julian Messner Inc, New York|page=57|ref=harv}}
</ref>. Ръдърфорд е приет, което означава, че през 1900 г. той може да се ожени за Мери Джорджина Нютон (1876 – 1954), с която се е сгодил, преди да напусне Нова Зеландия. Те се женят в англиканската църква „Свети Павел, Папануи“ в Крайстчърч<ref>{{cite web |url=http://www.stuff.co.nz/the-press/christchurch-life/560019/Family-history-in-from-the-cold |title=Family history in from the cold |date=March 18, 2009}}</ref><ref>{{cite web|first=Fiona|last=Summerfield|url=http://anglicantaonga.org.nz/news/tikanga_pakeha/new_lease_of_life_for_historic_chch_church|title=Historic St Paul's Church in the Christchurch suburb of Papanui is being fully restored|website=Anglican Taonga|date=9 November 2012}}</ref>. Те имат една дъщеря, Айлин Мери (1901 – 1930), която се омъжва за Ралф Фаулър. През 1901 г. той получава докторска степен от университета в Нова Зеландия
=== Зрели години ===
В Канада Ръдърфорд работи активно в зараждащата се научна област на [[радиоактивност]]та. Работи с [[Фредерик Соди]], Бордън Болтууд и с германеца [[Ото Хан]]. През 1902 – 03 г. заедно със Соди разработват теория за трансформацията на елементите (disintegration theory) за обяснение на радиоактивността. Ръдърфорд пише и първия учебник по темата ''Radioactivity'' (1904). Неговите резултати в Монреал водят до удостояването му с [[Нобелова награда за химия]] през 1908 г.<ref name="EB"/>
През 1907 г. се завръща във [[Великобритания]], за да заеме поста декан по физика във Викторианския университет в [[Манчестър]]. Заедно с [[Ханс Гайгер]] разработват апарат, който отчита йонизиращите частици, по-късно станал известен като [[Гайгеров брояч]] и превърнал се в универсален инструмент за измерване на [[йонизиращо лъчение]]. Ръдърфорд успява да изолира алфа-частици и да извърши [[Спектрометър|спектрометричен]] анализ, като доказва, че това са [[Хелий|хелиеви]] йони. Заедно с Болтууд, който го посещава, преизчисляват скоростта на превръщане на радия в хелий и изчисляват по-точна стойност на [[Число на Авогадро|числото на Авогадро]]<ref name="EB"/>.
[[File:Sir Ernest Rutherfords laboratory, early 20th century. (9660575343).jpg|thumb|Лабораторията Кавендиш в началото на XX век]]
Продължавайки да изследва алфа-частиците, Ръдърфорд се насочва към експерименти с облъчване на тънко фолио. Към не го се присъединява Гайгер и те събират резултати. През 1909 г. студентът на Ръдърфорд [[Ърнест Марсдън]] получава задача да изследва разсейването на големи ъгли и така провежда [[експеримент на Гайгер-Марсдън]], с който е доказано съществуването на [[атомно ядро]]<ref name="EB"/>.
[[Първата световна война]] прекъсва научните изследвания в лабораторията, а самият Ръдърфорд е включен в проекти за борба с подводници и е член на научен съвет към Адмиралтейството. Когато се връща към научните си интереси, изследва сблъсъка на алфа-частици с газови молекули. В случай на [[водород]] детекторът регистрира разсеяни [[протон]]и, както се очаква. Но такива изненадващо се регистрират и когато газът е [[азот]]. През 1919 г. Ръдърфорд обяснява своето трето голямо откритие: изкуствено предизвикана [[ядрена реакция]] в стабилен елемент<ref name="EB"/>.
Ядрените реакции продължават да го занимават и по-късно. През 1919 г. той се завръща в Кеймбридж като ръководител на лабораторията Кавендиш на мястото на Томсън. Заедно с него от Манчестър идва колегата му [[Джеймс Чадуик]] и двамата експериментират с бомбардирането на леки химични елементи с алфа частици и техните трансформации. При по-тежките елементи срещат затруднения, тъй като технологията им е ограничена. Лабораторията Кавендиш се превръща в център на интензивни научни изследвания, започва разработка на [[Ускорител на частици|линейни ускорители]], на [[Камера на Уилсън|камерата на Уилсън]] и др. През 1932 г. Чадуик открива съществуването на [[неутрон]]а. Продължава изследването на спектри на бета и гама-лъчи, които спомагат за разбиране на структурата на атома. С малко количество [[тежка вода]], получена от САЩ през 1934 г. Ръдърфорд, Марк Олифант и Паул Хартек съумяват да инициират първата [[термоядрена реакция]], като бомбардират [[деутерий]].<ref name="EB"/>.
=== По-късни години и смърт ===
[[Файл:SirErnieWestminster.JPG|мини|Гробът на Ърнест Ръдърфорд в [[Уестминстърското абатство]]]]
Той е
Известно време преди смъртта си, Ръдърфорд има малка [[херния]], която пренебрегва да отстрани и тя се усложнява, което го кара да се разболее тежко. Въпреки спешната операция в Лондон, той умира четири дни след това, което лекарите наричат „чревна парализа“ в Кеймбридж. Умира на [[19 октомври]] [[1937]] г. в Кеймбридж. След кремацията е удостоен с високата чест за погребение в [[Уестминстърското абатство]], близо до [[Исак Нютон]] и други знаменити британски учени<ref>Heilbron, J. L. (2003) [https://books.google.com/books?id=_vNW1wg9npgC&pg=PA123 Ernest Rutherford and the Explosion of Atoms]. Oxford: Oxford University Press. pp. 123 – 124. ISBN|0-19-512378-6.</ref>.
| |||