Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: доп по изт |
м форматиране: 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 11:
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Физика]]
| образование =
| учил-при = [[Джоузеф Джон Томсън]]
| работил-в = [[Кеймбриджки университет]]
Ред 51:
Ядрените реакции продължават да го занимават и по-късно. През 1919 г. той се завръща в Кеймбридж като ръководител на лабораторията Кавендиш на мястото на Томсън. Заедно с него от Манчестър идва колегата му [[Джеймс Чадуик]] и двамата експериментират с бомбардирането на леки химични елементи с алфа частици и техните трансформации. При по-тежките елементи срещат затруднения, тъй като технологията им е ограничена. Лабораторията Кавендиш се превръща в център на интензивни научни изследвания, започва разработка на [[Ускорител на частици|линейни ускорители]], на [[Камера на Уилсън|камерата на Уилсън]] и др. През 1932 г. Чадуик открива съществуването на [[неутрон]]а. Продължава изследването на спектри на бета и гама-лъчи, които спомагат за разбиране на структурата на атома. С малко количество [[тежка вода]], получена от САЩ през 1934 г. Ръдърфорд, Марк Олифант и Паул Хартек съумяват да инициират първата [[термоядрена реакция]], като бомбардират [[деутерий]].<ref name="EB"/>.
=== По-късни години и смърт ===
[[Файл:SirErnieWestminster.JPG|мини|Гробът на Ърнест Ръдърфорд в [[Уестминстърското абатство]]]]
Line 60 ⟶ 61:
=== Изследвания на радиоактивността ===
[[Файл:Ernest Rutherford 1905.jpg|мини|300п|ЪрнестРъдърфорд в лабораторията през 1905 г.]]
В Кеймбридж, Ръдърфорд започва да работи с Томсън върху проводящите ефекти на рентгеновите лъчи в газове, работа, която води до откриването на [[електрон]]а, който Томсън представя на света през 1897 г. Чувайки за опита на [[Анри Бекерел]], откривателят на естествената радиоактивност, с [[уран (елемент)|уран]], Ръдърфорд започва да изследва неговата радиоактивност, откривайки два вида, които се различават от рентгеновите лъчи по своята проникваща сила. Продължавайки изследванията си в [[Канада]], той въвежда термините [[алфа-частица|алфа-лъчи]] и [[бета-лъчи]] през 1899 г., за да опише двата отделни типа радиация. Тогава той открива, че торият отделя газ, който произвежда еманация, която сама по себе си е радиоактивна и покрива други вещества. Той открива, че за пробата от този радиоактивен материал с какъвто и да е размер неизменно е необходимо същото време за разпадането на половината от пробата
От 1900 до 1903 г. той се присъединява към младия химик [[Фредерик Соди]] (Нобелова награда за химия, 1921 г.), пред когото поставя проблема с идентифицирането на ториевите излъчвания. Те разработват теорията на [[радиоактивност|радиоактивния разпад]] и открива закона за радиоактивните превръщания. След като елиминира всички нормални химични реакции, Соди предполага, че това трябва да е един от инертните газове, които са нарекли торон (по-късно е установено, че е изотоп на [[радон]]). Те също откриват друг вид торий, който наричат Торий X, и продължават да намират следи от [[хелий]]. Те също работят с мостри на Уран Х от [[Уилям Крукс]] и [[радий]] от [[Мари Кюри]].
Line 66 ⟶ 67:
През 1903 г. публикуват „Закон за радиоактивните промени“, за да докладват за всичките си експерименти. Дотогава атомите са се считали за неразрушима основа на цялата материя и въпреки че Кюри предполага, че радиоактивността е атомно явление, идеята за разпадането на атомите на радиоактивни вещества е коренно нова идея. Ръдърфорд и Соди доказват, че радиоактивността включва спонтанното разпадане на атомите в друга, все още неидентифицирана материя. [[Нобелова награда за химия|Нобеловата награда за химия]] за 1908 г. е присъдена на Ърнест Ръдърфорд „за изследванията му върху разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“.
През 1903 г. Ръдърфорд взима под внимание вид излъчване, открито (но неименувано) от френския химик Пол Вийярд през 1900 г., като излъчване от радий и осъзнава, че това трябва да представлява нещо различно от откритите от него алфа и бета лъчи, тъй като има много по-голяма проникваща сила. Ръдърфорд дава на този трети вид излъчване името [[гама лъчи]]. И трите термина на Ръдърфорд са в стандартна употреба днес
Положително зареденото лъчение алфа-лъчи по-късно се оказва [[хелий|хелиеви]] ядра, състоящи се от два [[протон]]а и два [[неутрон]]а. Отрицателно заредените, наречени [[бета-лъчи]], както се установява по-късно са високоенергийни [[електрон]]и, а неутралните [[гама-лъчи]] се оказват поток от високоенергийни [[фотон]]и, излъчени от ядрото на атомите.
| |||