История славянобългарска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.91.168.98 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
неясна връзк
Ред 25:
| общомедия = История славянобългарска
}}
'''„История славянобългарска“''' (оригинално заглавие: '''Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ''') е първото възрожденско (на [[просвещение]]то) произведение на [[България|българската]] историография, написано от [[Паисий Хилендарски]] в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] и [[Зографски манастир|Зографския манастир]]<ref name="hist1914"/> в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв [[препис]] е дело на [[Софроний Врачански]] (1765). Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].
 
Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Четири години след написването на първата възрожденска българска история е ликвидирана [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], а на следващата година – и [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].
 
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от [[Йордан Иванов]] и публикувано през 1914 г. от [[БАН]]<ref name = "hist1914"/>. До 1984 г., черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, [[Света гора|Атон]]. Българските разузнавателни служби, [[ДС]], подменят с копие черновата и я пренасят в България през същата година, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на [[Студената война]]. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 г. президентът [[Петър Стоянов]] я връща на Зографския манастир, а междувременно през 1998 и 2000 г. Издателството на [[Софийски университет|Софийския университет]] осъществява две фототипни издания на История славянобългарска, придружени с преводи съответно на съвременен български език и на английски език.