Уикипедия

Гайтаниново: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 21:
Според старо предание жителите на махалите Света Марина, Трохаля, Градището и Сърбаково, за да избягат от турските безчинства, се заселват на място на днешното селото. С имената ''Гайтанине'' и ''Гайтанина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637 и 1660 година.<ref name="ЕПК 185"/>
 
През XVIII и XIX век в селото се добива [[желязна руда]] ([[магнетит|магнетитов пясък]]), която се изнася за претопяване в пещите на село [[Тешово]]. Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкуствени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в [[Солун]]скиятския [[вилает]]. В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година.<ref>{{cite book |title= Старата железодобивна индустрия в България |last=Георгиев |first=Георги К |authorlink= |coauthors= |year= 1978 |publisher=Издателство на БАН |location= София|isbn= |pages=141 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Освен [[ковачество|железаро-коковачеството]] в селото е развито и [[дюлгерство]]то. Дюлгери и [[жътва]]ри от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в [[Драма (град)|Драмско]].<ref name="ЕПК 185"/>
 
В началото на XVIII век е е построена църквата „[[Свети Георги (Гайтаниново)|Свети Георги]]“, открито е и [[килийно училище]]. През 1839 година е построена църквата „[[Свети Никола (Гайтаниново)|Свети Никола]]“ с часовник на камбанарията.<ref name="ЕПК 185"/> В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител [[Георги Зимбилев]]. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.<ref name="ЕПК 185"/> На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]], организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, [[Сер]]ско и [[Мелник|Мелнишко]]. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.<ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> Според заслужилият възрожденския учител [[Спас Прокопов]] в годините 1869 – 1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново „свещеното свърталище на българите“.<ref>Автобиография на Спас Прокопов. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193</ref>
Ред 29:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Гайтаниново като село със 150 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
 
През 1891 година [[Васил Кънчов]] посещава Неврокопско и оставя интересни пътни записки за Гайтаниново. Ето какво пише той:{{Цитат|''Селото има 200 къщи чисто български, но има изглед на един малък градец. То е едно от най-събудените села не само в Неврокопско, но и в цяла Македония. Главната причина за развитието на селяните е била търговията, която селяните са въртели с околните места, и благосъстоянието им. Главно занятие на селяните е било до скоро време правене плочи за коване на едър добитък. Около 60 дукяни с повече от 400 работника през цялата година са работили плочи. Други са разнасяли изработената стока по панаирите наоколо''.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 214.]</ref>}}
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гайтаниново“.