Георги Маджаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
== Биография ==
Син е на политика [[Михаил Маджаров]] и брат на писателката [[Анна Каменова]]. Роден е на 28 март [[1892]] г. в [[Пловдив]]. Завършва класическия отдел на [[Първа софийска мъжка гимназия]]. През [[1909]] г. заминава за [[Париж]], където учи право и финанси в [[Сорбона|Сорбоната]] и в Свободния университет. Владее няколко чужди езика. Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Постъпва в [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]] в [[Княжево]] и я завършва с чин подпоручик. Участва и в Първата световна война. Георги Маджаров е [[поручик]] в 4-и армейски военнополицейски ескадрон<ref>ЦДА, Ф.121К, оп.1, а.е.1, л.2</ref>. Награден е с орден „[[За храброст]]“ I степен. След войната е председател на Цензурната комисия. През [[1920]] г. е изпратен да управлява Българската легация в [[Лондон]], а после е изпратен във [[Варшава]], където създава първата българска легация в [[Полша]]<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Столичната община (1918-1925)|last=Мирков|first=Александър|publisher=ИК "Гутенберг"|year=2019|month=|isbn=978-619-176-139-5|location=София|pages=170, 174-176, 187}}</ref>.
Син е на политика [[Михаил Маджаров]] и брат на писателката [[Анна Каменова]]. През 1919 – 1920 г. управлява българската легация във [[Варшава]], [[Полша]]. В периода [[10 юни]] – [[13 ноември]] [[1925]] г. е [[кмет на София]]. През това време са удължени [[трамвай]]ните линии, а тези до [[Княжево]] и [[Подуяне]] са удвоени.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/kmetove/kmet38.asp | заглавие = Георги Маджаров | достъп_дата = 19 януари 2013 | издател = Софийска Община | език = bg }}</ref> На [[31 август]] 1925 г. в [[Борисова градина|Борисовата градина]] е открит първият събор на [[скаут]]ите в [[България]], на който присъства и Георги Маджаров като кмет на столицата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lostbulgaria.com/?p=5385 | заглавие = Откриване на първото национално жамборе (събор) на скаутите, на което присъстват министрите: Александър Цанков, генерал Иван Русев, Петър Тодоров, генерал Иван Вълков, зап. генерал Владимир Вазов, полк. Константинов, кметът на София Георги Маджаров, заместникът му Иван Дечев и други, София, Борисовата градина, 31 август 1925 г. | достъп_дата = 19 януари 2013 | издател = Изгубената България }}</ref> На петата конференция на градските кметове, проведен между [[18 октомври|18]] и [[20 октомври]] [[1925]] г. е избран за председател на Съюза на българските градове.<ref name="ФРМС">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.flgr.bg/bg/cms/o/261/o/542 | заглавие = Съюзът на българските градове | достъп_дата = 19 януари 2013 | фамилно_име = Колев | първо_име = Валери | издател = ФРМС | език = bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lostbulgaria.com/?p=1860 | заглавие = Делегати на конференцията на кметовете: Георги Маджаров (София), Петър Стоянов (Варна), Петър Дренски (Пловдив), Симеон Стоицев (Видин), Иван Миндиликов (Плевен), Христо Стоянов (Русе) и др. – София, Градското казино 1925 г. | достъп_дата = 19 януари 2013 | издател = Изгубената България }}</ref>▼
== Политическа дейност ==
След [[Деветоюнски преврат|преврата на 9 юни 1923 г.]] заема водещи позиции в Софийската организация на [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. През [[1924]] г. е назначен за помощник-кмет на кмета [[Паскал Паскалев]], чието място по-късно заема след смъртта на Паскалев при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в черквата "Света Неделя"]]. В периода [[10 юни]] – [[13 ноември]] [[1925]] г. е [[кмет на София]]. През време на неговия мандат са удължени [[трамвай]]ните линии до [[Захарна фабрика|"Захарна фабрика"]] и Подуяне през ул. "[[Шипка (улица в София)|Шипка]]", а тези до [[Княжево]] и [[Подуяне]] са удвоени.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/kmetove/kmet38.asp | заглавие = Георги Маджаров | достъп_дата = 19 януари 2013 | издател = Софийска Община | език = bg }}</ref>. Започва и строежът на трамвайния път от игрище "Юнак" до [[Лозенец (квартал)|Долни Лозенец]]. По настояване на Маджаров министърът на вътрешните работи и народното здраве [[Иван Русев]] внася в Народното събрание законопроект за построяване на Рилския водопровод, който е утвърден с указ на 10 юли 1925 г. Общината приема бюджет от 90 милиона лева за изграждането на участъка от с. [[Симеоново]], където се предвижда хидравлична централа, до София, като се изгражда и 5-километрова дековилна линия до Симеоново за пренос на товари. Отсечката от водопровода е завършена на 26 октомври 1926 г. <ref name=":0" />
▲
<br />
[[Файл:BASA-121K-1-17-1-Georgy Madzharov-Obituaries.jpg|мини|250п|Некрологът на Маджаров]]
На 13 ноември 1925 г. до сградата на [[Народния театър]] е застрелян от набедения за присвояване на общински средства и уволнен от Маджаров о.з. полковник Тома Томов - бивш управител на [[Централна минерална баня|Софийската минерална баня]], който след това се самоубива.<ref name="ФРМС" /> За увековечаване на паметта на Георги Маджаров баща му и близките му внасят в Българската търговска банка 35 000 лева и учредяват фонд на негово име, от който да се изплаща всяка година по 3000 лева на абитурентът с най-висок успех по математика от Първа софийска мъжка гимназия. Фондът съществува до 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.<ref name=":0" />
== Бележки ==
| |||