Треблинка: Разлика между версии

Площадът за събличане в долния лагер бил свързан със зоната за изтребване от Тръбата (Schlauch). Този път, дълъг 80 – 90 м и приблизително 4 м широк, бил ограден от 2 м високи маскирани огради от бодлива тел. Германците цинично го наричали „Пътят към Рая“ (Himmelfahrtstrasse). Той започвал зад женската казарма за преобличане и продължавал на изток, после на юг към газовите камери. Голите евреи били водени по този път към постройката, съдържаща газовите камери, под натиска на германски и украински камшици.

 

 

{{цитат|„Жертвите идват в Лагер 2 вече голи и остригани и незабавно са напъхани в кабините. Вече няма разделение: мъже, жени и деца са притиснати заедно в малките кабини толкова плътно, че дори само това би било достатъчно, за да ги задуши. Вратите са херметически запечатани, двигателите започват да работят. Въздухът отвътре е изсмукан и се опушва от изгорелия бензин вкаран вътре. Виковете отвътре се чуват за около 10 минути, а после всичко утихва.“}}

Тогава човек от SS съобщава на пристигащите, че са дошли в транзитен лагер, от който ще бъдат изпратени към различни трудови лагери, но първо ще трябва да вземат душ по хигиенни съображения, както и да дезинфекцират дрехите си. Всички пари и ценности, които притежават, трябвало да бъдат предадени за съхранение и щели да им бъдат върнати след като се изкъпят. След това изявление на евреите бива заповядано да отидат на площада за събличане.

 

 

 

{{цитат|„Но там, на този печален площад за каторжници, няма време за сълзи или чувства. Аз едва имах време да подам на съпругата си внимателно скритото одеяло за децата. Груба ръка се вкопчва в рамото ми и бивам захвърлен на другия край на площада. Успявам да остана с благия си баща. Мястото е пълно с хора. На едната страна са жени с малки деца, на другата – мъже, принудени да коленичат. По средата стоят хората от SS и украинците с оръжия в ръцете си, както и група от около 40 човека с червени ленти. Те са евреи – отряда на „Червените“. На треблинкски жаргон те са наричани „Чевра Кедуша“ (Дружество за последно причастие). Най-известен на целия площад е немски офицер, як мъж с къса брада, качен на красив кафяв кон. Той се движи високомерно на коня си, по средата на площада. В определен момент той се обръща към коленичилите мъже и крещи: „Занаятчиите навън!“. Няколко души излизат навън. Повечето от тях, обаче, са върнати обратно. Само малцина стояха настрани, където човек на SS прави допълнителна селекция и групира останалите мъже по тройки. Аз коленича зад баща си. Съзнанието ми е напълно празно. Никакво чувство, никаква мисъл. Не изричам дори дума на баща си.“}}