Иларион Мъгленски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире (ползвайки Advisor)
Ред 15:
 
== Източници ==
Според [[Александър Соловьов (историк)|Алекандър Соловьов]] и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]]<ref>{{cite book |title= Богомилството в България |last=Ангелов |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=1969 |publisher= Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=51 - – 52, 55, 410 - – 413 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> възможно е първото житие на Иларион да е написано от ученика му и наследник [[Петър Мъгленски|Петър]], но сведения в източниците за това няма.<ref name="Православная энциклопедия"/> Основният източник за епископ Иларион е [[Пространно житие на Иларион Мъгленски|пространното му житие]], написано в XIV век от патриарх [[Евтимий Търновски]].<ref name="Житие">{{cite book |title= Пространно житие на Иларион Мъгленски. Превод: Мария Спасова и Климентина Иванова по Зографския сборник (от края на 14 век). В: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=421&WorkID=14859&Level=1 |accessdate= |quote= }}</ref> Вторият източник е проложният разказ „[[Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново]]“, съставен във втората четвърт на XIII век очевидно във връзка с пренасянето на мощите в Търново.<ref name="Православная энциклопедия"/>
 
== Биография ==
Ред 26:
След смъртта си Иларион се явява на монасите и всява ред в изпадналия в беззаконие манастир. На гроба на Иларион започват да стават много изцеления и други чудеса. Ковчегът на Иларион е отворен и мошите му са открити нетленни.<ref name="Житие"/><ref name="Православная энциклопедия"/>
 
До началото на XIII век култът към Иларион е местен – дните на смъртта му и пренасянето на мощите са свързани с тези на преподобния [[Иларион Велики]]. На 21 октомври 1206 година българският цар [[Калоян]] (1196 - – 1207) пренася мощите на светеца в столицата Търново и ги полага вероятно в храма „[[Възнесение Господне (Велико Търново)|Възнесение Господне]]“. По-късно цар [[Иван Асен II]] (1218 - – 1241) ги мести в новопостроената църква „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“, построен в чест на [[Клокотнишка битка|Клокотнишката победа]] в 1230 година.<ref name="Православная энциклопедия"/>
 
След османското нашествие и падането на Търново в 1393 година мощите на светеца са загубени. Според [[Виктор Григорович]], който се позовава на разкази на очевидци, около 1845 година мощите били в гробница в превърната в джамия „Възнесение Господне“. Според други сведения при завоеванието мощите са скрити, а в XIX век пренесени в Цариград. Анонимната византийска хроника №72а казва, че след завоеванието на Търново султан [[Баязид Ι]] „намерил тялото на светия Иларион Чудотворец епископ Мъгленски и го подарил на господаря [[Константин Драгаш|Константин]], който пребивавал в Жиглово и го отнесъл в [[Осоговски манастир|светия манастир на Архангелите]] в Сарандапор“.<ref name="Православная энциклопедия"/>