Велики Селджук: Разлика между версии

Селджук бег дава името си както на империята, така и на [[Селджук (династия)|династията]]. Селджуците обединяват раздробения политически пейзаж на източния ислямски свят и изиграват ключова роля в [[Първи кръстоносен поход|първия]] и [[Втори кръстоносен поход|втория]] кръстоносни походи. Те са силно повлияни от [[Персия]] <ref name="EI">''Encyclopaedia Iranica'', [http://www.iranicaonline.org/articles/sahrbanu Šahrbānu], Online Edition: „here„... oneтрябва mightда bearсе inима mindпредвид, thatче nonне-Persianперсийски dynastiesдинастии suchкато as the Ghaznavids[[Газневиди]]те, Saljuqsселджуците andи Ilkhanids[[Илханат|илханидите]] wereбързо rapidlyвъзприемат to[[Персийски adoptезик|персийския theезик]] Persianи languageпредпочитат andда haveсвързват theirпроизхода originsси tracedс backдревните toперсийски theцаре, ancientотколкото kingsс ofтюркски Persiaпредци ratherили thanислямски to Turkish heroes or Muslim saints&nbsp;...“светци“</ref> в културата <ref>C.E. Bosworth, „Turkmen Expansion towards the west“ in ''UNESCO History of Humanity'', Volume IV, titled „From the Seventh to the Sixteenth Century“, UNESCO Publishing / Routledge, p. 391: „While„Докато theарабският Arabicезик languageзапазва retainedводещата itsси primacyроля inв such spheres as lawправото, theologyтеологията andи science,науката theкултурата cultureв ofдвора theна Seljukсултана courtи andсветската secularлитература literatureпопадат withinпод the sultanate becameсилно largelyперсийско Persianizedвлияние; thisтова isсе seenвижда inот theбързото earlyвъзприемане adoptionна ofперсийски Persianимена epic names by theот Seljukселджукските rulersвладетели (Qubād, Kay Khusraw and so on) andи inналагането theна useперсийския ofкато Persianлитературен asезик. aПроцесът literaryна languageперсианизиране (TurkmenXIII mustвек, haveкогато beenв essentiallyКония aживеят vehicleдвама forизтъкнати everydayпредставители speechна at[[Златен thisвек time).на Theисляма|Златния processвек ofна Persianizationисляма]], acceleratedбежанци inот theмонголските thirteenthнашествия century- withБах-ал theДин presence in Konya of two of the most distinguished refugees fleeing before the Mongols,Валад (Bahā' al-Dīn Walad) andи hisнеговият sonсин Mawlānā[[Мевляна JalālДжалал alад-DīnДин RūmīМухаммад Руми]], whoseчието ''Mathnawī'',произведение composed in„Маснави-е KonyaМанави“ („Духовни стихове“), constitutesнаписано oneв ofКония, theсе crowningпричислява glories ofкъм classicalкласическата Persianперсийска literatureлитература.“</ref> и езика, <ref>''Encyclopaedia Iranica'', name="[http://www.iranicaonline.org/articles/sahrbanu Šahrbānu]EI", Online Edition: „here one might bear in mind that non-Persian dynasties such as the Ghaznavids, Saljuqs and Ilkhanids were rapidly to adopt the Persian language and have their origins traced back to the ancient kings of Persia rather than to Turkish heroes or Muslim saints&nbsp;...“</ref>, и играят важна роля в развитието на тюрко-персийската традиция <ref>„The(персийска [[Turko-Persianкултура, tradition]]развивана featuresпод Persianпокровителството cultureна patronizedтюркски by Turkic rulers.“ Seeвладетели) <ref>Daniel Pipes: „The Event of Our Era: Former Soviet Muslim Republics Change the Middle East“ in Michael Mandelbaum, „Central Asia and the World: Kazakhstan, Uzbekistan, Tajikistan, Kyrgyzstan, Turkemenistan and the World“, Council on Foreign Relations, p. 79. Exact statementЦитат: „In Short„Накратко, the Turkoтюрко-Persianперсийската traditionтрадиция featuredозначава Persianперсийска cultureкултура, patronizedразвивана byпод Turcophoneпокровителството на тюркски rulersвладетели.“</ref> като дори изнасят персийската култура в Анадола. <ref>Grousset, Rene, ''The Empire of the Steppes'', (Rutgers University Press, 1991), 574.</ref> <ref>Bingham, Woodbridge, Hilary Conroy and Frank William Iklé, ''History of Asia'', Vol.1, (Allyn and Bacon, 1964), 98.</ref> Заселването на тюркски племена в северозападните периферни райони на империята със стратегическата цел да отблъскват нашествията на съседните държави, води до прогресивна тюркизация на тези области. <ref>''An Introduction to the History of the Turkic Peoples'' (Peter B. Golden. Otto Harrasowitz, 1992). pg 386</ref>

Прародител на династията на селджуците е военачалникът [[Селджук (военачалник)|Селджук бег]], за когото се смята, че е служил в [[Хазарски каганат|хазарската]] армия и под чието предводителство около 950 г. селджуците се преселват в [[Хорезъм]], близо до град Йенд, където приемат [[ислям]]а. <ref>Wink, Andre, ''[https://books.google.com/books?id=U7Q3AAAAIAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s#v=onepage&q=&f=false Al Hind the Making of the Indo Islamic World],'' Brill Academic Publishers, Jan 1, 1996, pg.9</ref>, вероятно под влиянието на [[Суфизъм|суфийски]] мисионери в началото на XI век.

Първоначално селджуците са съюзници на [[Перси|персийските]] [[Саманиди]] срещу [[Караханиди]]те. Саманидите губят битката за [[Трансоксиана]] (992 – 999 г.). След започналия възход на Газневидите[[Газневиди]]те селджуците се включват в борбите за власт и през 1040 побеждават Газневидския султан и се провъзгласяват за владетели на Хорасан. Под предводителството на третия владетел от династията [[Тогрул I]] (също наричащ себе си [[султан]]) завладяват западен Иран и превземат [[Багдад]] (1055). Те бръзо изтласкват [[Буиди]]те от останалата територия под тяхна власт и започват да окупират Сирия където обаче срещат [[Византийско-селджукски конфликти|съпротива от страна на византийците]]. През 1071 селджукската армия на Алп-Арслан печели [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] срещу [[Византийска империя|Византийската империя]]<ref name="brit_Selj">{{Цитат уеб | заглавие = Seljuq | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 9 октомври 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Seljuq