Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-tr}} => {{lang|tr}}
+увод по руската с малко по-различно определение
Ред 1:
[[Image:BG-1371.jpg|мини|450px|ОсманскитеОсмански уджове на Балканите през втората половина на 14 век]]
'''Удж''' или '''Уч''' ({{lang|tr|Uç}}), ({{lang|tr|اوج|i=Uc}};: букв. ''връх, край''; османск. اوج بگلیکی — ''uc beğliği'') е османски историографски термин за описание на пригранична, часто спорна територия в средновековните тюркско-мюсюлмански образования на територията на Мала Азия, а по-късно и на Балканския полуостров. Този поземлен имот (или [[Лен (поземлено владение)|лен]]) е разположен обикновено при границата на утвърдената държава и се дава на племенните водачи в замяна на поето от тях задължение да защитават границата от външни врагове, като правило друговерци<ref>[http://www.turkishfirst.ru/stories/195-plemena-seldjukov.html Племена и землевладельцы у Сельджуков: статьи о Турции, курсы турецкого языка]{{Ref|lang|ru}} </ref>.
'''Удж''' или '''Уч''' ({{lang|tr|Uç}}), ръководен от '''[[удж бей]]''', е [[стратегия|стратегически]] коридор за настъпление, използван от [[селджуки]]те в [[Мала Азия]], а по-късно и от [[османци]]те на [[Балкани]]те през втората половина на [[14 век]].<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Завоеватели и завоювани, стр. 209 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
 
'''Удж'''Уджът или '''Уч''' ({{lang|tr|Uç}}),е ръководен от '''[[удж бей]]''', еи може да се разглежда като [[стратегия|стратегически]] коридор за настъпление, използван от [[селджуки]]те в [[Мала Азия]], а по-късно и от [[османци]]те на [[Балкани]]те през втората половина на [[14 век]].<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Завоеватели и завоювани, стр. 209 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
== Понятие ==
 
[[Термин]]ът е военен и значи буквално връх на [[стрела]] или [[копие]]. С уджовете се означават основните стратегически направления на османското настъпление в Европа оглавени от [[бей]]ове, а те са:
== Етимология ==
[[Термин]]ът е военен и значи буквално връх на [[стрела]] или [[копие]].
 
== Предистория ==
През втората половина на [[13 век]] [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]] се разпаднал на 12 независими [[бейлик]]а. Единственият измежду тези бейлици, който формирал удж, биле [[ОсманОсмански Iбейлик|ОсманскияОсманският]], понеже бил разположен срещу византийските владения във [[Витиния]] и малоазийска [[Мизия (Мала Азия)|Мизия]]. Насреща на уджа било [[Мраморно море]] и [[Черноморски проливи|Черноморските проливи]], като срещу [[Босфор]]а биле разположен [[Константинопол]], а срещу [[Хелеспонт]]а – крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]].
 
През 1299 г. начело на насочения срещу Европа малоазийски османскиОсманския удж начелобейлик застанал [[Осман I]], който според [[легенда]]рни сведения бил потомък на [[Ертогрул]]. През 1299 г. [[Иконийски султанат|селджукският султан]] [[Алаедин III Кейкубад]] бил принуден да забегне от столицата си [[Коня]], за да се спаси от въстаналия народ, което събитие било използвано от Осман, за да се обяви за независим владетел.
 
През 1301 г. османците превзели [[Ескишехир]] и пренесли там своята резиденция. Последвал нов успех – [[Битка при Бафей|удържана победа на 27 юли 1302 г. при Бафеон над една византийска армия]]. Тези събития принудили [[византийски император|византийския император]] [[Андроник II]] да наеме [[каталунска компания|каталунскатаКаталунската компания]] за борба с турците, обаче посредством интрига с [[алани]]те императораимператорът обезглавил каталаните с цел да ги постави под свой контрол. В отговор, разгневената компания опостушила цяла [[Тракия]], превръщайки я в пустиня. През 1307 г. монголите удушили последният селджукски султан и с това сложили край на Селджукската династия. Тези събития улеснили обособяване самостоятелносттаобособяването на османскиясамостоятелен Османски бейлик управляван от Осман, още повече, че [[Михаил VIII Палеолог]] унищожил [[акрити|акритската служба]], която била последната здрава преграда срещу османското настъпление към християнските владения.
 
Единствено османската загуба в [[битка при Анкара|битката при Анкара]] забавила с половин век османските завоевания в Европа.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Завоеватели и завоювани, стр. 204 – 227 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
Line 23 ⟶ 25:
 
[[Категория:История на Османската империя]]
[[Категория:Военна история]]
[[Категория:Балканистика]]
[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (България)]]