Карамания: Разлика между версии

{{обработка|съкращаване и подобряване на стилаексперт}}

'''Карамания''' е историческа област в [[Мала Азия|анадолското плато]] в Южна [[Турция]], на територията на която [[карамани]]те основават в средновековието Караманския бейлик, един от [[Малоазийски бейлици|малоазийските бейлици]]<ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българите в Мала Азия (от древността до наши дни) |year= 1998 |publisher= ISBN 954-8638-12-6 }}</ref><ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия |year= 2003 |publisher= Огледалото }}</ref>

Наименованието си Караманският бейлик носи от името на основателя Караман бей. Караманогулларъ'' (Karamanoğulları)'' в пряк превод от турски'' ''значи Синовете на Караман. [[Етимология]]та на името Караман идва от [[турски|турското]] kahraman —– юначага, смелчага, герой.

След разпадането на Селджукската[[Иконийски държавасултанат|Иконийския султанат]] върху бившите ѝму територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на [[селджуци]]те. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000.

Караманското царство е тясно свързано с българските земи, защото именно населението на това царство е преселено в новозавладените Балкански територии след разгрома му от османците. Караманското царство е единственото от анадолските царства, което толкова дълго време се е противопоставяло на османците и им е причинило толкова много главоболия и грижи. Караманите като преки наследници на Селджукитеселджуците презирали османците и гледали на тях като по-нисша класа, Осман Бей е принижаванпринизяван и наричан главатар на овчарите<ref>Шикяри. ''Караманнаме, 1584''</ref>. Когато османците са принудени да воюват с кръстоносците на Владислав Варненчик, караманите виждат удобен момент да си върнат някои от изгубените си земи и ги удрят в гръб.

Караманите са използвали старо-анадолската писменост<ref>Извадка от Енциклопедия Британика [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/426768/Old-Anatolian-Turkish-language Britannica Entry] "..така нареченият Старо-Анадолски Турски.. / ..so-called Old Anatolian Turkish.."</ref>, близка до [[Персийски език|персийския език]] (ф''арси'', ''Farsça''), а [[Арабска писменост|арабската писменост]] се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей. На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само на турски език.

При преселването си в Анадола караманите са предвождани от Саддедин бей и наброяват около 10 000 юрти. Това преселване става в началото на 11 век и се дължи на бягството им от настъпващите монголи. При идването си водели номадски начин на живот —– през лятото са ползвали пасищата в района на Сивас, а през зимата се преселвали в северните райони на Иран. Под натиска на селджукитеселджуците в края на 11 век приемат исляма. След смъртта на Саддедин бей мястото му заема синът му Нуреддин бей. За разлика от баща си той е войнствен и веднага пристъпва към завладяване на територии. Отначало превзема крепостта Ерегли, която е в ръцете на арменците, а след това —– и Сиваската крепост, която по онова време се владее от Хаджи Бахадир, който е бунтовник и създава много проблеми на селджуците.

През 1308 година монголите унищожават Селджукската държава и караманите остават пълновластни господари на района. На мястото на Селджукската държава се появяват много княжества, но поради това, че владеят бившата селджукска столица [[Кония]], караманите се смятат за наследници на селджуците. Караманите запазват целия управленски апарат на селджукитеселджуците, успешно го доразвиват и водят безкрайни войни с монголите. Именно те спират настъплението им на входа на Анадола. Войните с монголите изсмукват силите на Караманската държава. На фона на това много след тях се появява Османската държава. Дядото на основателя на Османската държава е бил чобан башъ, т.е. началник на овчарите на караманите. Поради това, отношението на караманите спрямо османците винаги е било презрително. Те се смятали за аристократи и било под достойнството им да сядат на една маса с османците. Докато караманите са заети с монголите, обаче, османците вече извършват успешни набези срещу съседите си и увеличават териториите си.

През следващите години караманите разширяват териториите си и получават излаз на Средиземно море. Земите им вече обхващат обширни райони —– местата на съвременните градове Караман, Кония, Сивас, Кайсери, Нигде, Адана, Анкара, Антакия, Анталия, Силивке, Анамур, Мут, Ерменек, Гюлнар, Алания, Газипаша, Спарта и Бейшехир.

По същото време обаче християните от Анталия нападат селджуците. Изправен пред дилемата да се бие на 2 фронта, султанът е поставен в безизходно положение. От създалото се положение обаче се измъква много ловко, като иска от Караман бей да покаже предаността си към него и да се изправи срещу християните. Караман бей изпълнява волята на султана —– събира войска и се изправя срещу християните до крепостта Гьолхисар. Управителят на крепостта е много хитър и веднага заявява подкрепата си на Караман бей. Запитан за местоположението на вражеската войска, той веднага го посочва. Веднага след това обаче предупреждава и християните. Битката е кървава и продължава 11 дни. На единадесетия ден един от пълководците на Караман бей, на име Косун бей, изоставя бойното поле и превзема крепостта Анталия. Научавайки тази новина, християнската войска изпада в паника и се оттеглят в крепостта Къзкалеси. Караман бей изпраща ключовете на Анталия на султана и се оттегля в крепостта Гьолхисар на почивка. Лукавият управител на крепостта обаче сипва отрова в чашата на бея. Разбрал, че е отровен, Караман бей посича управителя на място, след което умира. Погребан е в покрайнините на Ерменек през 1263 година.

Двамата синове на Караман бей Мехмет и Махмут са скрити от бейовете Айдън, Хамит, Тургут и Кая при българите в планината Булгар на сигурно място. Семейството му, с двамата му невръстни синове Касъм и Халил избягва в степите в района на Биргюн. Мехмет и Махмуд в планините Булгар са обучени от българите на военното изкуство. Когато става на 18 години, Мехмет бей заедно с брат си Махмут бей решава да посети майка си и братята си в степите на Биргюн. С 40 свои приятели и войници българи стигат до Биргюн, без да подозират, че шатрата на майка им денонощно е държана под наблюдение от хората на Хутеноглу. Престолонаследниците са заловени и държани затворени 3 години от Хутеноглу. Помага им случайността —– султан Рукнедин Кълъчарслан IV е отровен в Аксарай, след което те са освободени.

На 4 август 1243 анадолските селджуци са разбити от монголите при Кьоседаг и са обърнати в бягство. Започват масови грабежи и кланета от страна на монголите в целия Анадол. Чувайки за тази новина, Мехмет бей не се замисля да се изправи срещу кръвните си врагове —– монголите. Той добре си спомня че народът му е прокуден от родните си места именно заради тях и търси отмъщение. Към него се присъединяват и българите, които добре знаят, че ако не се спрат монголите, следващите, които ще попаднат под меча им, са именно те. След битката при Кьоседаг селджуците са разбити изцяло и плащат данъци на монголите при унизителни условия.

Везирът на селджуците Хатъроглу Шерефедин иска помощ от владетеля на Шам Мелюкиззахир Байбарс и от Мехмет бей. Сборната войска е разбита отново от монголите. Въпреки това Мехмет бей не прекратява борбата си с тях, но след тази битка спира да плаща данък на селджуците. След като наново събира войска, Мехмет бей напълно разгромява и прогонва монголите от своите области —– Мут, Ерменек, Гюлнар, Силивке и Анамур.

След това поражение монголите сформират наново войска, в която участват и селджукиселджуци и под ръководството на Хутеноглу Бедретин Ибрахим нападат Мехмет бей. Сборната войска е разбита от Мехмет бей при прохода Гьоксу.

Но след тази битка отново не настъпва мир. Мехмет бей е нападнат наново от монголо-селджуците под ръководството на главнокомандващия морските сили Ходжа Юнус. Мехмет бей отново печели победа. Обнадежден от тежкото положение на караманите, султанът на мамелюкитемамелюците Байбарс настъпва към Анадола и през април 1277 година стига до Кайсери. При тази новина Мехмет бей, заедно със сина на Иззедин Кейкявуз II —– Гийаседдин Сийавуш, наричан Джимри, пристига в Кония. През май 1277 година завзема [[Кония]], обявява Сиявуш за султан и нарежда да бъдат напечатани пари с неговия лик.

Бурханеддин бей се отличава с голяма начетеност и честност. След възкачването си на престола опрощава убийците на Шемседдин бей и им възлага държавни постове. Племенника си Сейфеддин Сюлейман бей назначава за валия на град Караман, а Хаин Караман —– за негов помощник. Сам той се настанява в Мут и го обявява за столица на Караманското царство.

Хаин Караман обаче не се отказва от намеренията си, въпреки че е обещал да влезе в правия път. Възползвайки се от това, че Бурханеддин бей е далеч, той започва да трупа оръжия с цел да нападне столицата Мут. В дейността му помагат и кипърските арменци и някои продажни бейове —– Касъм, Саддедин, Шейх Йунус, Хаджъбейлероглу Халил и Таджеддин бей.

Бурханеддин Муса бей скоро научава за тяхната подготовка. Поради това, че е възрастен и насилието не е в природата му, пише писмо на Алаеддин Али бей, който по това време е в Кония на обучение и го привиква в Мут. Обяснява му за какво става въпрос и му нарежда да отиде до Караман и по най-бързия начин да доведе в Мут валията на Караман Сейфеддин Сюлейман бей. Алаеддин Али заминава веднага за Караман и за кратко време довежда брат си в Мут. Тогава Бурханеддин бей събира първенците на държавата и им съобщава за назначението на Сейфеддин Сюлейман за предводител на караманите, а Алаеддин Али бей —– за главнокомандващ на войската.

Султан Сейфеддин Сюлейман помилва бунтовниците и им нарежда да се върнат на старите си държавни постове. Това обаче не попречва на същите бунтовници след няколко години —– през 1361 година, да организират покушение срещу него и да го убият.

Пир Ахмед не се отказва от намеренията си и иска помощ от кръвния си враг —– завоевателя на Константинопол, османския султан Мехмед Завоевателя. Султан Мехмед на драго сърце се включва във войната между двамата братя и му изпраща войска под предводителството на Гедик Ахмед Паша. Исхак бей от своя страна иска помощ от предводителя на тюрксите племена аккойун Узун Хасан бей. Двете войски се срещат пред стените на Караман. Пир Ахмед бей отново е победен и заедно с Гедик Ахмед Паша се оттегля в Афион.