Уикипедия

Обсада на Константинопол (717 – 718): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 26:
 
== Обсадата ==
През есента на [[717]] година огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик, а по море от командващия флота негов зет [[Маслама ибн абд ал Малик|Маслама ибн Абдел Малик]], комуто впоследствие е поверено цялото командване, потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. През пролетта на 718 година канхан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград.<ref>'''Пейчев''', стр. 15</ref> Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.<ref>'''Зафиров''', стр. 76</ref>
 
В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд, командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсетхилядната армия е отново разгромена от българските войски.<ref>'''Зафиров''', стр. 77</ref>
 
{{цитат|„...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето  – от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг]  – от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо  – от техния цар, второ  – от морето и трето  – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“|[[Михаил Сирийски]], византийски летописец.}}
 
Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Според източника „[[Химн Акатист]]“ арабите дават 20 000 жертви, според [[Алберик]]  – 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена, като жертвите от арабска страна съгласно [[Теофан Изповедник]] са 22 000, а според хрониката на белгийския монах [[Зигеберт]] ''българите избили 30 000 сарацини''. <ref>'''Зафиров''', стр. 77</ref>
 
На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а [[Югоизточна Европа]] запазена от арабското нашествие.<ref>'''Пейчев''', стр. 15</ref> В един свой труд от 1545 година испанският автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на арабските амбиции ''да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска [[Европа]]''. Френският византолог [[Шарл Дил]] твърди, че победата над арабите е ''за исляма велико бедствие'', като я определя за по-значителна от победата на франкския пълководец [[Карл Мартел]] 15 години по-късно в равнините на [[Поатие]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Обсада_на_Константинопол_(717_–_718)“.