Никейска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Основаване: допълв |
+изт.; доп по изт |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Никея|Никея (пояснение)}}
[[Файл:Balkansafter1204 bg.png|мини|400п|Земите на Византия след Четвъртия кръстоносен поход]]
'''Никейската империя''' ({{lang|el|Βασίλειον τῆς Νίκαιας}}; {{lang|tr|İznik İmparatorluğu}}) е историческа държава ([[1204]]
Образувана е през 1204 г. от византийски аристократи след унищожаването на [[Византийската империя]] от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]
За разлика от Византия, Никейската империя е децентрализирана държава. Въпреки наименованието, [[Никея]] играе ролята само на най-важа крепост. Управниците прекарват голяма част от времето си в егейската си резиденция [[Кемалпаша|Нимфея]], а монетният двор и хазната са в [[Маниса|Магнезия]]. Империята в течение на няколко десетилетия води успешни войни на няколко фронта: на запад – с [[Латинска империя|латините]], [[Второ българско царство|българите]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]; на изток е принудена да удържа натиска на разселващите се [[тюркски народи|тюркски племена]], а на юг се намира старият враг [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]]. За защита на територията си Никейската империя изгражда на югоизточната си граница в [[Пафлагония]] солидна отбранителна система и ангажира специални наемници [[акрити]], които успешно отблъсват селджуците от [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]]. С възстановяването на Византия през 1261 г. Никейската империя престава да съществува, а фокусът на внимание на възстановените византийски владетели се измества към Източна Тракия и това позволява на нахлуващите тюрки-номади да превземат значителни територии в Южна Мала Азия.
== История ==
Line 11 ⟶ 12:
На [[12 април]] [[1204]] г. след продължителна обсада рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват в столицата на Византийската империя, [[Константинопол]]. Византийският император [[Алексий V Дука Мурзуфул]] бяга от [[Константинопол]] при вестта, че френските рицари са пробили защитата. След бягството му за нов император е провъзгласен [[Теодор I Ласкарис]], зет на император [[Алексий III Ангел]]. Преценявайки, че положението в Константиновия град е безнадеждно, новият император също напуска града и се отправя към град [[Никея]] в областта [[Витиния]], която още не е засегната от нашествието на кръстоносците. Там се установява и византийският императорски двор в изгнание.
Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата. В следващите
В течение на няколко десетилетия Никейската империя води успешни войни на няколко фронта: на запад – с [[Латинска империя|латините]], [[Второ българско царство|българите]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]; на изток е принудена да удържа натиска на разселващите се тюркски племена, а на юг се намира старият враг [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]]. За няколко десетилетия никейско-селджукската граница се установява по линията от Черно море (западно от Синоп) до югозападния бряг на Мала Азия, южно от река Меандър. За защита на територията си Никейската империя изгражда на югоизточната си граница в [[Пафлагония]] солидна отбранителна система и ангажира специални наемници [[акрити]], които успешно отблъсват селджуците. След началото на [[Монголски нашествия|монголските нашествия]] обаче ситуацията се променя. Тюркското население в [[Трансоксиана]], Азербайджан и Иран е прогонено, връща се към номадския начин на живот и търси нови територии, като се насочват към местата с най-малка съпротива<ref name="Матанов">{{cite book | title = От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354 – 1571 г. | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = Румяна Михнева | editor = | editor-link = | year = 1988 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София| isbn = | doi = | pages = 357 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|14 – 15}}.
▲В следващите 2 години, възползвайки се от войната между латините и българското царство на [[Калоян]], [[Теодор I Ласкарис|Теодор Ласкарис]] успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в [[Мала Азия]] и през 1206 г. се провъзгласява за император на Никейската империя. Така наред с [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]] Никейската империя става третата ромейска държава, която оцелялата византийска аристокрация успява да създаде върху част от териториите на Византийската империя. Съвсем скоро трите ромейски държави, всяка от които постига успехи в борбата срещу разклатената Латинска империя, започват да си оспорват правото да наследят Византия. За да се легитимира като единствен законен наследник Теодор премества седалището на Константинополския [[патриарх]] в Никея и през 1219 г. се жени за [[Мария дьо Куртене]], дъщеря на латинската императрица Йоланда Фландърска.
През 1220 г. Теодор напада Латинската империя, но мирът е възстановен. В края на царуването си Теодор I управлява територия, която почти съвпада с тази на старите римски провинции в Азия и Витиния. Умира през 1222 и е наследен от сина си [[Йоан III Дука Ватаций]]▼
▲В края на царуването си Теодор I управлява територия, която почти съвпада с тази на старите римски провинции в Азия и Витиния. Умира през 1222 и е наследен от сина си [[Йоан III Дука Ватаций]]
=== Разширение ===
Line 26 ⟶ 25:
Успешните действия на император Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му [[Теодор II Ласкарис]], който продължава никейската експанзия срещу [[България]] и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея ([[Михаил VIII Палеолог]]). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинското [[княжество Ахея]] в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.
=== Превземане на Константинопол ===
През 1260 Михаил VIII започва приготовления за [[Превземане на Константинопол (1261)|превземането на Константинопол]] и окончателното прогонване на латините от някогашните владения на Византия. Михаил VIII се съюзява с [[Генуезка република|Генуа]], която е стара съперница на Венеция и разполага с флот, способен да съперничи на венецианската флотилия, охраняваща морските подстъпи към Константинопол. Междувременно Михаил VIII изпраща
Михаил VIII влиза триумфално в Константинопол и няколко седмици по-късно е обявен за император на възстановената Византийска империя. Той насочва вниманието си към Европа и пренебрегва защитата на малоазийската граница. Още от началото на управлението му отношенията му с граничното население и акритите са враждебни, той ги лишава от привилегиите им, а укрепленията са занемарени<ref name="Матанов"/>. Скоро след това е унищожено Ахейското княжество, но Трапезундската империя и Епирското деспотство продължават да съществуват като независими държави. [[Файл:JohnIIIVatatzesGoldHyperpyronMagnesia.jpg|мини|Златна [[перпера]] на Йоан III Дука Ватаций]]
Line 36 ⟶ 39:
* [[Йоан IV Дука Ласкарис|Йоан IV Ласкарис]] (1258 – 1261)
* [[Михаил VIII Палеолог]] (съимператор 1259 – 1261)
== Източници ==
<references />
{{Държави-наследници на Византийската империя}}
| |||