Слатино (област Кюстендил): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
'''Слатино''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Бобошево]], [[област Кюстендил]].
 
[[Файл: Поглед към Рила.jpg|мини|260 п|Поглед към Рила]]
 
== География ==
Ред 38:
* 586 жители – (2008 г.)
* 517 жители – (2010 г.)
*449 жители - (2011г.)
 
=== Транспорт ===
Line 44 ⟶ 45:
 
== История ==
[[FileФайл:Въздушна снимка на праисторическото селище в местността Чардако, с.Слатино.jpg|мини|260 п|Въздушна снимка на праисторическото селище в местността Чардако.]]
[[Файл: Панорама 1984г..jpg|мини|260 п|Панорама 1984 г.]]
В дарствената грамота на последният владетел на Търновска България – цар Иван Шишман (1371 – 1393), която е дал на Рилския манастир на 21 септември 1378 г.(Eдинствен документ, съхранен понастоящем в България от цялото богатство и многообразие на официални граждански и църковни документи издадени от средновековната Българска държава) са включени земите на Слатино, но самото то не е споменато, за разлика от селата Кръчино и Бадино.Най-старите писмени сведения за Слатино под името '''Ислатна''' са открити в турски регистри (Джелепкешанския дефтер) от 1576 година, създаден по време на османското владичество при управлението на българските земи от султан Мурад III(1574 – 1595) и великия везир Мехмед паша Соколович (1565 – 1579)-сърбин от Херцеговина с рождено име Байца Ненадич.В детството си е помехамеданчен и дълги години служи в еничарския корпус, участвува във военните походи на Изток и прави впечатляваща кариера на военен и държавник. Възстановява Печката Сръбска патриаршия. Съществуват три хипотези за произхода на името Слатино, от които най-вероятна е третата:
# През 19 век от реката, минаваща през селото се е добивало злато – оттам произлиза и името.
Line 61 ⟶ 62:
== Културни и природни забележителности ==
=== Храмове ===
[[Файл: Параклис "Св. Петър и Св. Павел".jpg|мини|260 п|Параклис „Св. Петър и Св. Павел“]]
* Параклис „Св. Св. Петър и Павел“, съществува от незапомнени времена, изцяло е обновен през 2002 година. Заснет е и в българския игрален филм „[[Веригата]]“ (1964).
* Църква „[[Покров Богородичен (Слатино)|Покров Богородичен]]“ – построена 1906 – 1908 година с храмов празник – 1 октомври. Строител на църквата е [[Илия Йосифов (резбар)|Илия Йосифов]] от Каракьой.<ref name="Василиев 294">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 294 }}</ref>
Line 72 ⟶ 73:
=== Археология ===
* Находки от праисторическо селище (Каменно-медната епоха/Енеолита 5000 – 4000 г. пр.н.е.). Открито е през 1939 г. от американският археолог Дж. Х. Гол.
[[Файл: Енеолитно селище (с. Слатино).jpg|мини|260 п|Енеолитно селище (с. Слатино)]]
* В периода 1980 – 1984 година в Слатино са извършени археологически проучвания под ръководството на доцент Стефан Чохаджиев от ОИМ – Кюстендил. Праисторическото селище е разположено върху плато в местността „Чардако“ на площ от 3200 m². Проучено е сондажно като са регистрирани пет жилищни хоризонта от ранния [[енеолит]] началото на V хил. пр.н.е.–(каменно-медната епоха). Върху малка площ от селището – в ями – са регистрирани следи от живот и от епохата на средния [[неолит]]. Открити са над 500 керамични съда, повечето от които са истински произведения на приложното изкуство; изключително разнообразна антропо- и зооморфна пластика, култови масички, модели на жилища и пещи и други предмети на бита. Сред оръдията на труда заслужава внимание наличието на меден клин (изработен от чиста мед) – най-ранният известен засега. Уникална находка е [[Моделът на пещ (Слатино)|моделът на пещ]] с изобразена върху дъното календарна система. Някои от откритите предмети говорят за наличието на астрономически познания у енеолитния човек. Върху част от съдовете, а и върху отделни предмети, се срещат т.нар. „предписмени знаци“.