Антон Югов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м от Уикиданни |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
След [[България в Първата световна война|Първата световна война]], когато Гюмюрджина е отнета от България, семейството на Югов се мести в [[Пловдив]]. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1928 година – на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]], като през 1933 – 1934 година е секретар на нейния Централен комитет<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> с псевдоним '''Рашко'''.<ref name="Катарџиев 23">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 23.</ref> По това време [[михайловисти]]те издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], бъдещият първи партизанин на България.
През октомври 1934 г. Антон Югов заедно с група комунисти нелегално заминава да учи в Съветския съюз. От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в [[Съветския съюз]]. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода]], откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става
По време на [[Втората световна война]] е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941 – 1943) и член на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (1943 – 1944). През 1942 година е задочно осъден на [[смъртно наказание|смърт]] в процеса срещу ЦК на БКП.<ref name="ташев"/> След процеса ръководството на партията е обезглавено, като Югов и [[Цола Драгойчева]] са единствените членове на Политбюро, останали на свобода.<ref name="везенков"/> Югов поема заемания дотогава от [[Трайчо Костов]] пост на секретар на ЦК, формално най-висшия в партийната организация вътре в България.<ref name="везенков"/>
Антон Югов участва и в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След 1954 година той подпомага замяната на дотогавашния диктатор [[Вълко Червенков]] с [[Тодор Живков]] и след [[Априлски пленум|Априлския пленум]] от 1956 година заема мястото на Червенков като [[министър-председател на България|министър-председател]].<ref name="ташев"/>
| |||