Петър Вранчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
добавки
Ред 1:
{{Личност|военен}}
{{Биография инфо
| име = Петър Вранчев
| портрет =
| портрет-описание =
| px =
| описание = български офицер
| роден-място = [[Батак]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Петър Атанасов Вранчев''' е [[офицер]] – [[генерал-лейтенант]], участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.Той е последния началник на военното разузнаване на [[Царство България]] и първия началник на военното разузнаване на [[Народна република България]]. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.
 
'''Петър Атанасов Вранчев''' е [[офицер]] – [[генерал-лейтенант]], участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.
Петър Вранчев е роден е град [[Батак]] на 12 юни 1901 година. Член на [[БКП]] от 1923. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората Световна война<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>.
 
{{== Биография инфо==
Член е на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Активно участва в [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944 г]]. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].На 10 септември 1944г със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник.С министерска заповед от 15 декември 1944г е повишен във военен чин [[генерал-майор]].
Петър Вранчев е роден е град [[Батак]] на 12 юни 1901 година. Член на [[БКП]] от 1923.
 
Член е на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). По това време той няма никакъв военен опит, тъй като се откупва, за да не служи в армията, а след началото на войната е мобилизиран като счетоводител.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 68}}</ref> Активно участва в [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944 г]]. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. На 10 септември 1944г1944 година със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник. С министерска заповед от 15 декември 1944г1944 година е повишен във военен чин [[генерал-майор]].
В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър [[Дамян Велчев]] да защити военните от закона за [[Народен съд|Народния съд]], комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на [[РУМНО|Разузнавателния отдел при Щаба на Войската -РО-ЩВ (военното разузнаване)]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 664 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър [[Дамян Велчев]] да защити военните от закона за [[Народен съд|Народния съд]], комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на [[РУМНО|Разузнавателния отдел при Щаба на Войската – -РО-ЩВ (военното разузнаване)]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 664 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Той е последния началник на военното разузнаване на [[Царство България]] и първия началник на военното разузнаване на [[Народна република България]]. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.
На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Попов]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 405}}</ref> През август 1948 година, при чистките след разрива с [[Югославия]], е отстранен от длъжност и разследван от [[Държавна сигурност]] за „недопустима притъпена бдителност“.{{hrf|Огнянов|2008|14}} Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.<ref name="шарланов"/> През 1951 година е освободен, от 1954г до смъртта му 1970г. е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.{{hrf|Огнянов|2008|152}}
 
На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Попов]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 405}}</ref> През август 1948 година, при чистките след разрива с [[Югославия]], е отстранен от длъжност и разследван от [[Държавна сигурност]] за „недопустима притъпена бдителност“.{{hrf|Огнянов|2008|14}} Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.<ref name="шарланов"/> През 1951 година е освободен, от 1954г1954 година до смъртта му 1970г.си е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.{{hrf|Огнянов|2008|152}}
Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968
 
Line 24 ⟶ 18:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}}
 
{{Генерали от Третото българско царство}}
 
{{СОРТКАТ:Вранчев, Петър}}
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]