Борис Силаги: Разлика между версии
Нова страница: „{{Личност | име = Борис Силаги | име-оригинал = | категория = офицер | описание...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 13:58, 26 октомври 2019
Полковник Борис Силаги е български офицер, участва във всички войни за национално обединение.
| Борис Силаги | |
| български офицер | |
 | |
| Роден |
19 август 1873
|
|---|---|
| Починал | 18 декември 1951
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Баща | Георги Силаги |
Семейство
Борис Силаги е третото от пет деца на Георг Силаги и Паулина Силаги. Роден е на 19 август 1873 в Шумен, но семейството по-късно се премества в Русе. Женен е за Емилия Силаги, родена на 8 август 1882 в Мюнхен, която умира в Русе през 1930г. Имат син Павел Силаги, роден на 8 април 1918г - дипломиран фармацефт, който умира през 1950 във Ветово, където е интерниран като син на царски офицер.
На 15 април 1941г Борислав Силаги се жени за Тодорка Стоянова.
Кариера
На 28.07.1889 постъпва във военно училище.
- произведен в чин подпоручик на 02.07.1992г и зачислен в 5-ти Пехотен дунавски полк базиран в Русе - произведен в чин капитан на 01.01.1901г и зачислен в 2-ри Искърски полк базиран в Русе - на 01.03.1914г е назначен за командир на 15-и Ломски полк, Белоградчик - на 01.01.1905г е зачислен към 33-ти свищовски полк
На 12.09.1907г в Мюнхен записва и завършва стоматология в университета Лудвиг-Максимилиян.
В началото на Първата световна война, майор Силаги служи в 8-а Тунджанска дивизия. Началник-щаб е в окупирания Букурещ на Българското делегатство при Военното генерал-губернаторство в Румъния /българско представителство при военното управление на Румъния/. Контролира събирането и изземването в полза на България на всички землени и минерални богатства, на всякакви стоки и плячка.
На 01.07.1918 Борис Силаги е награден с австрийски кръст за заслуги. През 1921г Борис Силаги е награден с орден "За военни заслуги" IV степен.
След войната Борис Силаги е зъболекар в Русе и е известен със постоянните си даритерски акции и благотворителност.
Смърт
Борис Силаги умира на 18 декември 1951 в Русе.
Източници
- Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Външни препратки
- ((bg)) Уебстраница Родословно дърво на фамилия Хаджииванови