Разлика между версии на „Райчо Николов“

м
 
== Биография ==
Райчо Николов е роден в село [[Райковци]] в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в [[Русе]] при Васил Кожухарин. По време на [[Кримска война|Кримската война]], 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река [[Дунав]] (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.
 
Участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]]. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е офицер в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Командир на I-а [[рота]] от IV-а Опълченска [[дружина]]. Военно звание [[капитан]]. Участва в бойните действия.
 
След [[освобождение на България|Освобождението на България]] остава на служба в милицията на [[Източна Румелия]]. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. Убит е в [[Пловдив]] по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града.
843

редакции