Чога Занбил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +ш |
мРедакция без резюме |
||
Ред 24:
Руините на свещения град на царството на [[Елам]] са включени в [[Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] през 1979 г.
[[Зикурат]]ът е сред най-характерната архитектурна особеност на месопотамската цивилизация. Той е сред малкото съществуващи зикурати извън [[Месопотамия]] и най-голямата по рода си структура в Иран и [[Близкия изток]]. Намира се на 42 км югозападно от [[Дезфул]], на 30 км западно от [[
Чога Занбил е построен около 1250 г. пр.н.е. от цар Унташ-Напириша, главно за да почете великия бог [[Иншушинак]]. Еламското му име е '''Дур-Унташ''', което означава град на Унташ, но е малко вероятно някога там да са живели много хора, освен свещеници и слуги
Комплексът е защитен от 3 концентрични стени, които определят основните райони на „града“. Вътрешното пространство е изцяло заето от голям [[зикурат]], посветен на главния бог, и е построен върху по-ранен квадратен храм
▲Комплексът е защитен от 3 концентрични стени, които определят основните райони на „града“. Вътрешното пространство е изцяло заето от голям [[зикурат]], посветен на главния бог, и е построен върху по-ранен квадратен храм с хранилищни помещения, построени също от Унташ-Напириша.
Основните строителни материали на Чога Занбил са кални и печени тухли. Монументите са декорирани с гланцирани печени тухли, гипс и орнаменти от фаянс и стъкло.
| |||