Деветосептемврийски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки и корекции |
|||
Ред 6:
* начало на дълготрайна политическа, икономическа и социална промяна
|картинка = Файл:Plovdiv September 1944.jpg
| описание = Партизани в Пловдив, 9 септември 1944 г.
}} '''Деветосептемврийският преврат''' е насилствено завземане на централната и местната власт в [[България]], организирано от опозиционната политическа коалиция [[Отечествен фронт]] и извършено през нощта на [[8 септември|8]] срещу [[9 септември]] [[1944]] година.
Превратът е осъществен малко след обявяването на [[Съветско-българска война|Съветско-българската война]] и при положение на частична окупация на територията на страната от [[Червената армия]].<ref>„Деветосептемврийски преврат“, Голяма енциклопедия България, Гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 1701 ISBN 978-954-8104-27-2 (т. 5) ISBN 978-954-398-140-3 (т. 5)</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=2066BC6A4404EABA77572EFDB32AB93F?encID=1&article=4113149615 | заглавие = Деветосептемврийски преврат 1944 | достъп_дата = 10 октомври 2011 | дата = 2005 | издател = Енциклопедия А-Я | език = bg }}</ref> В резултат на преврата е свалено законното [[Правителство на Константин Муравиев|правителство]] на [[Константин Муравиев]] и на власт идва [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителство]] на [[Отечествения фронт]] (ОФ), начело с [[Кимон Георгиев]]. ОФ завзема властта в България с помощта на поддъращи го формирования на [[Българската армия]], както и с подкрена на партизаните от прокомунистическата [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Страната сключва примирие със [[Съюзниците]] и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във [[Втората световна война]]. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.
[[Файл:Commemorative plaque in Bankya, Bulgaria.jpg|мини|300п
[[Файл:1leva1969a.jpg|мини|250п|Възпометална монета (гръб) на НРБ от 1 лев (1969) с надписи: кръгово: „25 години социалистическа революция“; отляво: „9 ІХ 1944“, отдясно: „9 ІХ 1969“]]
Line 30 ⟶ 32:
На 2 септември е образувано ново правителство от коалиция на основните опозиционни и антигермански партии, начело с [[Константин Муравиев]]. На Отечествения фронт са предложени 4 места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентация, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.{{hrf|Вачков|2009|97 – 98}}
На същия ден германски войски пленяват щаба на [[Първи окупационен корпус|българския окупационен корпус]] в [[Нишка Баня]] и щабовете на българските дивизии, [[Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942–1944)|окупирали Сърбия]]. На [[5 септември]] правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал [[Иван Маринов]], за да се избегне дезорганизацията на българските войски в Македония, която става факт
В тази ситуация водачът на „[[Ратник]]“ проф. [[Асен Кантарджиев]] се опитва по телефона да убеди командващия [[Пета армия]] в Скопие – ген. [[Кочо Стоянов]], да предприеме марш към София и да свали правителството, като направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942 – 1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> Стоянов напуска Скопие на път за София, за да проучи ситуацията. През този период след консултации в София, [[Иван Михайлов]] пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на [[Независима република Македония]], но разбирайки, че съдбата ѝ отново е предрешена, се отказва. Междувременно генерал-майор Стоянов е арестуван на 6 септември в София и заговорът се проваля.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88</ref> Същия ден в щаба на [[Пета българска армия]] е получена заповед всички окупационни части да се съберат и след това заедно да се изнесат към старите граници. По този начин Пета армия фактически трябва да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. При тези обстоятелства на [[5 септември]] Съветският съюз обявява война на Царство България.
На [[7 септември]] правителството възстановява правата на забранените политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията.<ref name="КОМ">[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944 – 1947], decommunization.org, посетен на 21 март 2012</ref> На същия ден, под натиска на правителството, Богдан Филов се оттегля от Регентския съвет, който губи политическото си значение.{{hrf|Везенков|2014|176}} Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Обявяването от Съветския съюз на война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в [[Кайро]] е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили
На [[8 септември]] сутринта Червената армия с формирования на [[Трети украински фронт]] и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-13-09-29-27/388--3-| заглавие = Карта: Операцията на 3-ти Украински фронт при окупирането на България| достъп_дата = 8 септември 2013| автор = | дата = | издател = | език = }}</ref> По нареждане на правителството, българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно от една страна с великите сили САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
Съветският съюз не отговаря на предложението на правителството за примирие, поради което военният министър Иван Маринов се среща с представители на Военния съюз и Отечествения фронт – [[Димо Казасов]], [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]], [[Владимир Стойчев]], [[Владимир Кецкаров]], [[Георги Иванов]].{{hrf|Недев|2007|605 – 606}} Той предлага на регентите да
== Акции на ОФ, предшестващи преврата ==
Line 45 ⟶ 47:
На 6 – 7 септември, в настъпилото безвластие след обявената от Съветския съюз война, започват вълнения в различни части на България. Във [[Варна]] и [[Бургас]] Отечественият фронт установява контрол над администрацията малко преди пристигането на съветските войски.{{hrf|Недев|2007|615}} На 7 септември са нападнати затворите в [[Силистра]] и [[Плевен]] и затворниците са освободени, а при разпръскването на демонстрация на миньори в [[Перник]] са убити 6 души.{{hrf|Недев|2007|615}} Същият ден е обявена стачка на работниците в тютюневата промишленост в [[Пловдив]], но предвидената демонстрация е предотвратена от полицията.{{hrf|Недев|2014|171}} На 8 септември има стачки в още няколко града, като [[Габрово]] и [[Асеновград]], както и на железничари в София, които завземат централата на казионния [[Български работнически съюз]].{{hrf|Недев|2014|171}}
Тези акции не дават възможност на Отечествения фронт да установи контрол над страната, както констатира командващият НОВА комунистът [[Добри Терпешев]].{{hrf|Недев|2007|615 – 616}} В навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със съществени ресурси в столицата – около 600 партийни членове, 72 членове на [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]], а от 6 септември – с още 20 партизани от [[Шопски партизански отряд|Шопския отряд]].{{hrf|Недев|2007|615 – 616}} Поради слабия отзвук на демонстрациите в столицата БРП дори отменя планирания за 8 септември митинг.{{hrf|Везенков|2014|191}}
== Подготовка ==
=== Политическа подготовка ===▼
Подготовката за извършване на военен преврат започва непосредствено след преврата в Румъния. Според някои участници в събитията, като [[Антон Югов]] и [[Димитър Попов (генерал, р. 1909)|Димитър Попов]], първата насрочена дата е 29 август, но според повечето мемоаристи това е 2 септември. Тази дата е отложена, изглежда за сутринта на 7 септември, заради преминаването през София на [[Първа пехотна софийска дивизия]], прехвърляна от турската граница към Югославия. По това време има идея превратът да започне в [[Плевен]], където началник-щаб на [[Девета пехотна плевенска дивизия]] е [[Кирил Киселички]], вуйчо на един от организаторите на преврата [[Петър Илиев]], но той отказва да съдейства. След случайни контакти с офицери от други градове, организацията на военния преврат се ограничава до София. Поради недостатъчната готовност, превратът не е извършен и на 7 септември.{{hrf|Везенков|2014|193 – 195}}
В този момент ръководството на БРП се чувства притиснато да извърши някаква значима акция преди съветската окупация да го постави пред свършен факт. По думите на Добри Терпешев: ''Ние до този момент не можахме да си свършим сами работата... Как ли се черви [др. Димитров] пред съветските другари, че нашата партия се оказа некадърна да смъкне фашистката власт... Ние изоставахме от събитията.''{{hrf|Везенков|2014|194}}
Съставът на бъдещето правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, [[Никола Петков]] и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември.{{hrf|Недев|2007|620 – 621}}{{hrf|Везенков|2014|199}} Договорено е в кабинета да има по 4 представители на БРП, „Звено“ и БЗНС – „Пладне“, 2 представители на БРСДП и 2 независими.{{hrf|Недев|2007|620 – 621}} По-съществен спор предизвиква само поста на вътрешен министър,
Нощта на преврата комунистическите организатори
=== Организационна подготовка ===
Непосредствената организация на военния преврат е ръководена от трима членове на Главния щаб на НОВА – Петър Вранчев, Петър Илиев и Тодор Тошев, като Тошев е в постоянна връзка със Стоян Трендафилов.{{hrf|Везенков|2014|196 – 197}} Илиев е единственият действащ офицер сред ръководителите на заговора и в същото време е член на БРП.{{hrf|Везенков|2014|197}} След всяко заседание на висшия военен съвет на военното министерство в периода от 2 до 7 септември 1944 г. капитан Петър Илиев се явява в Главния щаб на НОВА и го осведомява за взетите решения от най-висшия български военен орган.
С организацията на преврата са ангажирани няколко младши офицери, командващи малки подразделения в района на София. Най-важна роля сред тях изиграва Прожекторната група към противовъздушната отбрана на София, командвана от капитан Димитър Попов и с щаб на [[Редута|Слатинския редут]]. Другите ангажирани поделения са Пионерно-щурмова дружина от [[Първи инженерен полк]], разположена в [[Панчарево]] и командвана от майор [[Борис Матеев]], Камионната дружина в същия полк на поручик Димитър Соколов, Учебната рота на [[Национален военен университет|Военното училище]] на капитан [[Веселин Вълков (офицер)|Веселин Вълков]], разположената в [[Говедарци]] Возима противовъздушна батарея на подпоручик Владимир Ванков и Пионерно-щурмовата дружина на Главното командване, разположена в [[Мало Бучино]] и командвана от майор Александър Димов. Важна роля изиграват и капитан [[Димитър Томов]] и капитан [[Георги Стоименов]], които са съответно дежурен по министерство и дежурен по генералния щаб в сградата на Министерството на войната.{{hrf|Везенков|2014|197 – 198, 202}}
▲== Политическа подготовка ==
▲След неуспешния опит на генерал Иван Маринов за мирна смяна на правителството на заседание в дома на Кимон Георгиев на 7 септември стеснен състав на Националния комитет на Отечествения фронт взема решение за извършване на военен преврат. В 10 часа на същия ден е проведена среща на активисти на Военния съюз ([[Крум Лекарски]], [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]], [[Владимир Стойчев]], [[Тодор Тошев]], [[Христо Стойков (офицер)|Христо Стойков]], [[Стоян Трендафилов]] и други), ръководена от [[Дамян Велчев]], на която се кооридинират действията на съюза за извършване на преврата. На следващата сутрин [[Добри Терпешев]] съобщава за решението пред [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] на Работническата партия. На 8 септември за готвения преврат са информирани и партизанските сили на БРП.{{hrf|Недев|2007|617 – 618, 623 – 625}}
Вечерта на 8 септември в кабинета на Георги Стоименов в Министерството на войната съвсем открито се събират деветима от главните заговорници – Стоименов, Петър Илиев, Борис Гергов, Марко Иванов, Асен Сурдолов, Иван Янчев, Денис Николов, Георги Кацарски и Димитър Томов. Седем от тях са завършили Военното училище с 52-и випуск. Командирите на подразделения отиват при частите си, като към тях се присъединяват няколко запасни офицери – Владимир Стойчев, [[Петър Станев]], Крум Лекарски, Кирил Георгиев.
▲Съставът на бъдещето правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, Никола Петков и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември. Договорено е в кабинета да има по 4 представители на БРП, „Звено“ и БЗНС – „Пладне“, 2 представители на БРСДП и 2 независими, а министър-председател да бъде Кимон Георгиев – съгласувано със съветския премиер и партиен лидер [[Йосиф Сталин]].{{hrf|Недев|2007|620 – 621}}
== Превратът в София ==
Съгласно предварителния план за извършване на преврата, в 1 часа през нощта капитан Вълков вдига по тревога Учебната рота на Военното училище, която се придвижва пеш до улица „Гурко“ и към 2 часа завзема Централната поща и Централния телеграф. На място е установено, че Телефонната централа е преместена в близката сграда на [[Българска народна банка]], която също е завзета и към 2 часа и 5 минути заговорниците овладяват съобщителните връзки в града.{{hrf|Везенков|2014|203 – 204}}
▲Нощта на преврата комунистическите организатори – Добри Терпешев, [[Антон Югов]], [[Георги Чанков]], [[Ангел Цанев]], [[Екатерина Аврамова (политик)|Екатерина Аврамова]] – прекарват в дома на [[Петър Вранчев]], а в съседния апартамент са [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]], [[Николай Петков (алпинист)|Никола Петков]] и [[Трайчо Доброславски]]{{hrf|Недев|2007|625 – 626}}.
Пионерно-щурмовата дружина на майор Матеев се придвижва с камиони от Панчарево, спешава се при Народното събрание и около 2 часа и 10 – 15 минути установява контрол по улиците около Министерството на войната, след което се насочва към Военното комендантство и щаба на Софийския гарнизон на ъгъла на улиците „Славянска“ и „Раковска“ без да срещне никаква съпротива.{{hrf|Везенков|2014|204}}
▲Ключов елемент в извършването на преврата е привличането на [[Първа пехотна софийска дивизия]], най-голямата войскова част в столицата. С това е натоварен Кирил Станчев, който влиза в контакти с нейния началник-щаб полковник [[Райчо Славков]] (началник на щаба на армията след преврата), който трябва да неутрализира дивизионния командир полковник [[Иван Кефсизов]].{{hrf|Недев|2007|605, 626}}
Три от батареите на Прожекторната група на капитан Попов се придвижват пеш от Слатински редут и пристигат при целта си, Министерството на войната, към 2 часа и 15 – 20 минути – със закъснение, което предизвиква безпокойство сред намиращите се в сградата заговорници, някои от които дори излизат навън, за да проучат положението. Със съдействието на дежурния по министерство капитан Томов войниците от Прожекторната група са пуснати в сградата през задния вход и я овладяват без да срещнат съпротива. В 2 часа и 29 минути влезлият с тях в Министерството Петър Вранчев се свързва с групата в Телефонната централа и съобщава, че Министерството е завзето. Към 3 часа пред сградата е разположена допълнителна охрана с оръдия от Противовъздушната батарея на подпоручик Ванков, пристигнала от Говедарци.{{hrf|Везенков|2014|204 – 206}}
Пионерно-щурмовата дружина на майор Димов се включва в преврата с голямо закъснение – тя се явява на Централна гара едва сутринта, а Димов е арестуван за неизпълнение на задачата.{{hrf|Везенков|2014|208}} Междувременно още през нощта капитан Сурдолов с един войник установява контрол над гарата.{{hrf|Везенков|2014|208}} До 4 часа основните административни и комуникационни възли в столицата са поставени под контрол и политическите ръководители на преврата се преместват в Министерството на войната.{{hrf|Недев|2007|626 – 630}}
▲Заслуга за завземането на министерството има кап. [[Димитър Томов]], който отваря неохраняваната източна порта на министерството, за да влязат превратаджиите. След като там пристига Кирил Станчев, военният министър Иван Маринов застава на страната на преврата и издава съответните заповеди до Първа пехотна дивизия и Школата за запасни офицери.{{hrf|Недев|2007|626 – 630}} По това време през София преминава [[Бронирана бригада|Бронираната бригада]], придвижваща се от [[Нови хан]] към [[Сливница]] – тя е спряна в центъра на града и по заповед на генерал Маринов Танковият полк, командван от майор [[Марин Диков]], се разполага на ключови позиции.{{hrf|Недев|2007|626 – 630}} Ротата на Вълков овладява пощата, а взводът на поручик Сава Цанев блокира телефонната централа и не допуска никого, който не знае паролата „Оборище – Волов“.{{hrf|Недев|2007|626 – 630}}
Малко преди разсъмване в Градската градина до Министерството на войната се появяват група партизани и участници в бойните групи на БРП. Те не вземат участие в самия преврат, но броени дни по-късно, по изрични указания на Георги Димитров, започват да им приписват значителна роля в завземането на министерството. През следващите десетилетия пропагандата на комунистическия режим все повече преувеличава тяхното участие в събитията.{{hrf|Везенков|2014|219 – 220}}
В 6:25 новият министър-председател Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. Малко след това при него са доведени от [[Боровец|Чамкория]] регентите [[Кирил Преславски|Кирил]] и [[Никола Михов]], които подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани. Сред първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключовите постове в армията.{{hrf|Недев|2007|630 – 631, 635 – 636}} Официалното име на армията се преименува от Българска войска на Българска народна войска – съкратено БНВ, и в нея наред с другите командни постове се създава длъжността на помощник – командирите по политическите въпроси, на които постове допълнително се назначават близки до новите власти, предимно партизани.
== Първи мерки на новото правителство ==
На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече в генерал Добри Терпешев НОВА се влива в Българската армия и се създават военни гвардейски части именувани Българска Народна Гвардия а към всяка военна част се създава армейска гвардейска рота които имат както военнополитически, така и военно полицейски функции. На повечето места вземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои по-малки войскови и полицейски части оказват такава на други по-крупни войскови части и силите на ОФ, но съпротивата е сломена.
Вечерта на 9 септември при командващия [[Трети украински фронт]] маршал [[Фьодор Толбухин]] в Букурещ е изпратена със самолет за преговори за
Предишният министър-председател [[Константин Муравиев]] преминава в нелегалност. Членовете на правителството са арестувани
На [[10 септември]] органите на полицията са закрити и на тяхно място е създадена „Народна милиция“. Членовете на милицията са най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Затварят се концентрационните лагери на предишния режим [[Гонда вода]], [[Кръстополе (лагер)|Еникьой]], [[Лебане]] и други.
| |||