Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо: Разлика между версии

== Пътят до властта ==

От края на 1608 до края на 1614 г. Ришельо се грижи за своята малка епархия, далеч от голямата политика на кралството. По това време Франция се управлява от [[Регент|регентство]], съставено след убийството на [[Анри IV|Анри ІV]] – първият владетел от династията на [[Бурбони|Бурбоните]]. Регенти са съпругата му [[Мария Медичи]] и нейният италиански фаворит [[Кончино Кончини]]. Кралят Луи ХІІІ, който именно през 1614 г. навършва пълнолетие (13 години), всъщност е още дете. Първата стъпка към властта Ришельо прави по време на [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] от 1614-1615 г., където участва като представител на [[Духовенство|духовенството]]. Там той говори в подкрепа на происпанската политика на регентите.<ref>Carl Jacob Burckhardt, ''[https://archive.org/stream/richelieuhisrise00burc#page/30/mode/2up Richelieu.His rise to power]'', New York 1964, p. 31</ref> За отплата те го правят [[капелан]] (частен свещеник) на новата кралица [[Анна Австрийска|Ана Австрийска]]. Скоро идва и истинският пробив – през 1616 г. става държавен секретар на войната и външните работи. През март 1617 г. обаче Кончини е убит, кралицата-майка е изпратена в заточение в [[Блоа]] и Ришельо трябва да я придружи. Считан за опасен съперник от новия пръв министър [[Шарл дьо Люин|Люин]], Ришельо често сменя мястото на заточението си. В този период той остава верен на Мария Медичи, помага ѝ в заговорите и неуспешните ѝ бунтове и през 1622 г. договаря връщането ѝ в [[Кралски съвет (Франция)|кралския съвет]].

 

== Вътрешна политика ==

=== Предизвикателства ===

През всичките 18 години като пръв министър Ришельо води борба да задържи високия пост. Той зависи изцяло от волята на Луи ХІІІ – владетел с ограничени способности, но с високо съзнание за положението и задълженията си. Франция в началото на ХVІІ в. е по-скоро аристократична република, отколкото [[абсолютна монархия]]. Благородниците приемат като даденост, че могат да се месят в управлението и дори да определят кой да бъде монархът. Те подготвят редица заговори за премахването на първия министър – конспирацията на Шале (май 1626), в която участва кралският брат [[Гастон Орлеански|Гастон д’Орлеан]];<ref>''Ibid''., pp. 445-450</ref> конфликтът с Мария Медичи (ноември 1630), когато тя ултимативно иска от краля да уволни Ришельо, но без успех;<ref>Моментът се нарича '''Journée des Dupes''' и е описан подробно в Burckhardt, ''Richelieu...'', p. 321<br /></ref> въстанието в [[Лангедок]] (1632), водено от [[Анри ІІ дьо Монтморанси]] и подпомагано от Гастон и Мария Медичи, както и от испанците; заговорът на граф дьо Соасон (1641), който навлиза с испанска армия от [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], разчитайки на въстание във вътрешността. Най-значителният заговор е организиран от младия кралски фаворит [[Заговор на Сен Мар|Сен Мар]] през 1642, в последните дни на кардинала. Той цели свалянето не само на Ришельо, но и на краля и заместването му с Гастон д’Орлеан.<ref>Виж монографията на Philippe Erlanger, ''[https://archive.org/stream/kingsminionriche00erla#page/n5/mode/2up The King's minion. Richelieu, Louis XIII, and the affair of Cinq-Mars]'', Prentice-Hall 1972</ref> Зад него стоят испанците и при успех заговорниците трябва да придвижат Франция на тяхна страна в Тридесетгодишната война. Причините за постоянното напрежение са както принципни (различната концепция на министъра и аристокрацията за съотношението на силите), така и лични (диктаторския характер на управлението му). Сериозно влияние имат и външните сили, които се стремят да неутрализират Франция чрез персонални промени в управлението ѝ.

 

=== Ликвидиране силата на хугенотите ===

Съгласно [[Нантски едикт|Нантския едикт]] от 1598 г. хугенотите (френските протестанти-калвинисти) управляват „държава в държавата“. Още Люин предприема мерки за тяхното неутрализиране, продължени от Ришельо. И двамата разбират, че ограничаването силата на [[Принц|принцовете]] не може да стане, докато те имат зад гърба си хугенотската подкрепа. Към времето на Ришельо хугенотите са организирани в осем района, имат добре подготвена армия, главнокомандващ ([[Анри, херцог дьо Роан|херцогът на Роан]]) и около 35 укрепени града, главно в Поату, [[Гюйен]] и Лангедок. Имат си собствени събрания и по-голямо общо събрание. Сред тях идеята за всеобщо управление е господстваща, докато принципите на абсолютизма са напълно чужди. Ползват се с подкрепата на германските принцове, [[Кралство Англия|Англия]] и [[Съединени провинции|Обединените нидерландски провинции]] и мечтаят да постигнат фактическа независимост в своя собствена държава. Според кардинала те са анахронизъм, чието ликвидиране е по-спешно дори от евентуална война с Испания.

 

 

=== Укрепване на централната власт ===

== Външна политика ==

В това отношение кардинал Ришельо действа също така прагматично. Той издига националните интереси на Франция над всичко друго и е готов да предприеме всякакви мерки за нейната сигурност. [[Хенри Кисинджър|Х. Кисинджър]] нарича неговата концепция ''raison d’état'', в смисъл, че държавата е над всичко. „''Raison d’état'' замества средновековната концепция за универсални морални ценности като действащ принцип на френската политика.“<ref>Хенри Кисинджър, Д''ипломацията'', София 1997, с. 47</ref> Във времето, когато громи [[Хугеноти|хугенотите]] в страната, кардиналът подкрепя каузата на техните събратя протестанти в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. Подобна политика не може да се обясни с господстващите за епохата религиозни възгледи, но се обяснява лесно, ако се гледа от позицията на френската [[държава]].

 

=== Защита на френските интереси ===

Първият министър приема, че основна заплаха за Франция е династията на Хабсбургите с двата си клона в [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Испания]]. Конфликтът между френските крале и Хабсбургите датира още от края на ХV в., когато се повдига [[Война за бургундското наследство|въпросът за Бургундското наследство]]. После той се ожесточава по времето на [[Франсоа I|Франсоа І]] (1515-1547) и [[Анри II (Франция)|Анри ІІ]] (1547-1559). Тогава Франция, въпреки някои успехи, е в отбранителна позиция. Тя се съюзява както с протестантите, така и с [[Ислям|мюсюлманите]]. В началото на ХVІІ в. Хабсбургите са във възход и опитват да си върнат влиянието чрез [[Контрареформация|контрареформацията]]. Така започва Тридесетгодишната война (1618-1648), в която Франция от самото начало е активен участник. През 1625 г. Ришельо полага големи усилия да попречи на испанците да изпратят армия в северна Европа. Той блокира прохода [[Валтелин (проход)|Валтелин]] (по [[Ада (река)|река Ада]]) и обсажда пристанището [[Генуа]], където трябва да акостират испанските кораби. През 1627 г., когато френският херцог дьо Невер наследява [[Мантуа]], а Хабсбургите се възпротивяват, Ришельо се заплита във [[Война за Мантуанското наследство|Войната за мантуанското наследство]]. Испанците окупират Мантуа, докато французите завземат крепостите Казале и [[Пинероло]]. Ришельо продължава с дипломация и на [[Райхстаг (Германска империя)|райхстага]] през 1631 г. успява да принуди императора да върне Мантуа на Невер. Пинероло (отвъд [[Алпи|Алпите]]) остава във френска власт и осигурява френското присъствие в Италия чак до 1696 г.<ref>Значението на крепостта Пинероло се оценява и от Борислав Гаврилов, ''Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559-1918)'', София 2016, с. 112</ref>

Намесата в Германия започва през 1624 г., когато е сключен съюз с холандците. На следващата година Ришельо активно съдейства за споразумението между [[Дания]], Англия, Обединените провинции и [[Пфалц]] за обща атака срещу Хабсбургите (датския период на Тридесетгодишната война). След поражението на [[Кристиан IV|Кристиян ІV]] Ришельо намира друг съюзник, който да върти меча на протестантите – [[Швеция|шведския]] крал [[Густав II Адолф|Густав ІІ Адолф]]. Кардиналът спомага за сключването на мир между Швеция и [[Жечпосполита|Полша]] през 1629 г. и гарантира на шведите сериозна финансова помощ – 400 000 [[Талер|талера]] годишно за пет години.<ref>Александър Стоянов, ''Тридесетгодишната война'', София 2015, с. 131</ref> Френски агенти успяват да развалят съюза на [[Курфюрство Бавария|баварския]] [[курфюрст]] [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан І]] с [[Император на Свещената Римска империя|императора]] (1630), изтъквайки националните му интереси пред религиозните. С тези действия, без да участва директно във войната, Ришельо поддържа жив духа на протестантите и не позволява Хабсбургите да се наложат. Същевременно френските войски завземат здрави позиции по Рейн, откъдето страната е много уязвима. Те предлагат протекторат над [[Архиепископ|архиепископите]] на [[Курфюрство Кьолн|Кьолн]] и [[Курфюрство Трир|Трир]], окупират [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] (1631) и крепостта Филипсбург в Германия. С върховни усилия на дипломацията кардиналът контролира тази широка коалиция и дори решителния Густав Адолф. Смъртта на шведския крал през 1632 г. отново поставя каузата на протестантите под въпрос. Поражението на шведите при [[Ньордлинген]] през 1634 г. не оставя избор – Франция трябва да се намеси открито.<ref>Duc de Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 191</ref>

 

=== Участие в Тридесетгодишната война ===

''Основна статия: [[Френско-испанска война]]''

 

 

Французите и холандците нахлуват в Нидерландия и докато първите превземат [[Арас]], с което цяла [[Артоа]], вторите превземат [[Бреда]]. Пет месеца след смъртта на Ришельо Енгиенският херцог разбива испанците при [[Битка при Рокроа|Рокроа]] – велика негова победа. В това време Сакс-Ваймар действа успешно по Рейн, с помощта на Тюрен. Те превземат [[Брайзах ам Рейн|Брайзах]] (декември 1638), с което си отварят път към вътрешността на Германия и блокират пътя на испанците от Милано към Нидерландия. Договорът с Швеция е подновен в [[Хамбург]], този път Франция обещава да плаща по 1 млн. ливри на година. Двете армии успешно си пробиват път към [[Виена]] – обстоятелство, което ще доведе след смъртта на кардинала до успешен край на Тридесетгодишната война. Що се отнася до [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], тя се развива с променлив успех до 1640 г., като французите атакуват [[Русийон]] и [[Каталония]], но не могат да ги задържат трайно в ръцете си. Революциите в Каталония и [[Португалска революция (1640)|Португалия]], които започват тогава, нанасят тежък удар на испанската боеспособност. През 1642 г., малко преди Ришельо да умре, французите превземат [[Перпинян]], с което и цялата област Русийон. Така границата между двете държави се установява по билото на [[Пиренеи|Пиренеите]].

=== Новият свят ===

Към времето, в което Ришельо взема властта, французите имат няколко бази в [[Канада]] ([[Нова Франция]]), но в тях живеят не повече от 100 европейци. Първият министър настоява да се създаде ''Компанията за Нова Франция'' по подобие на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]], но тя няма същия успех. Франция насърчава своите колонисти да поддържат мирни отношения с [[Индианци|индианците]] и да ги интегрират в живота на колониите. Така тя се надява да повиши силата им. Подобна политика, включително на смесени бракове, провежда губернаторът на Нова Франция [[Самюел дьо Шамплен]]. През 1627 г. [[Луи XIII|Луи ХІІІ]] издава указ, че всеки индианец, приел [[Католическа църква|католицизма]], може да бъде считан за истински французин. Това повишава донякъде броя на колонистите и към 1666 г. (много след смъртта на Ришельо) те наброяват над 3200.

 

== Последни години ==

 

Умира на 4 декември 1642 г. Погребан е в църквата на [[Сорбона|Сорбоната]], а по-късно тялото му е преместено.

 

== Ришельо и изкуствата ==